Държавен вестник, брой 35 от 2.V

Отменено с § 5, т. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Постановление № 15 на Министерския съвет от 8 февруари 1991 г. за изменение на валутния режим - ДВ, бр. 12 от 12 февруари 1991 г.

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ

ПОСТАНОВИ:

Чл. 1. (1) Въвежда основен курс на лева към щатския долар в размер 3 лева за 1 щатски долар. От същата дата не се прилагат разчетната единица "валутен лев", курсът с премия и официалният курс.

(2) Българската народна банка променя основния курс на лева към щатския долар и другите конвертируеми валути при измененията в техните курсове на международните парично-кредитни пазари.

(3) Основният курс на лева към щатския долар и другите конвертируеми валути се прилага за стокови и нестокови плащания между юридически лица и между физически и юридически лица в случаите, посочени в това постановление, и от компетентните държавни органи.

Чл. 2. Българската външнотърговска банка организира валутни търгове за покупко-продажба на конвертируеми валути по пазарен курс в съответствие с наредба, утвърдена от министъра на финансите, министъра на икономиката и планирането и председателя на Българската народна банка.

Чл. 3. Комитетът по цените съвместно с отрасловите министерства до 27 април 1990 г. да направят разчет на влиянието на новия размер на основния валутен курс на лева върху вътрешните цени на внесените срещу конвертируема валута стоки и разходите за производство. Същите ведомства до 15 май 1990 г. да анализират резултатите от прилагането на пазарния валутен курс на лева и да внесат в Министерския съвет съответни предложения.

Чл. 4. Фирмите и организациите, включително едноличните, колективните и дружествените фирми на граждани, продават на Българската външнотърговска банка по пазарен валутен курс 5О на сто от валутния резултат, постигнат при всяка сделка от износ на стоки и услуги, както и при сделки за реекспорт, преработка на ишлеме и други специфични операции. Валутният резултат се определя, като от валутните постъпления се приспаднат валутните разходи за: вложените материали; комплектовка; разходите за транспорт; застраховките и комисионите, пряко свързани сьс сделката. Валутният резултат се посочва в декларациите и исканията за износ, представяни в Министерството на външноикономическите връзки. Останалите 50 на сто от валутния резултат са на разпореждане на фирмите и организациите. Когато сделките по реекспорт, преработка на ишлеме и други специфични операции се кредитират от банките, размерът на продаваната част от валутния резултат се определя по договореност между банките и фирмите и организациите.

Чл. 5. Фирмите и организациите, включително едноличните, колективните и дружествените фирми на граждани, които реализират приходи в конвертируема валута от международен туризъм, продават на Българската външнотърговска банка по пазарен валутен курс 8О на сто от валутните си постъпления в конвертируема валута, а останалите 20 на сто са на тяхно разпореждане.

Чл. 6. Фирми и организации, които имат разрешение да продават вносни стоки и услуги в конвертируема валута, продават на Българската външнотърговска банка по пазарен валутен курс 90 на сто от реализираната нетна валутна печалба, а останалите 10 на сто са на тяхно разпореждане.

Чл. 7. Фирмите и организациите, реализиращи постъпления в конвертируема валута от представителска, посредническа и агентска дейност, продават на Българската външнотърговска банка по пазарен валутен курс 90 на сто от нетната валутна печалба, а останалите 10 на сто са на тяхно разпореждане.

Чл. 8. Погашения по предоставени до 1 януари 1990 г. инвестиционни кредити от български банки се извършват по договореност между банката и фирмата-кредитополучател в рамките на предоставената за откупуване от банките валута.

Чл. 9. Конвертируемата валута, придобита от фирмите, организациите и институтите - резултат от пряката им дейност в системата на здравеопазването, науката, образованието, културата, както и в кооперациите за инвалиди и в организациите за трудоустроени и с увреден слух или зрение лица, се предоставя изцяло на тяхно разпореждане.

Чл. 10. За фирмите и организациите, посочени в приложение № 1, се определят задължителни вноски в конвертируема валута за 1990 г., която те продават на Българската външнотърговска банка по пазарен валутен курс. Тези фирми и организации разполагат с целия размер на реализираната от тях конвертируема валута над определената им вноска.

Чл. 11. Българската външнотърговска банка продава на фирмите и организациите конвертируема валута по основния валутен курс плюс комисиона за банката за внос на стоките, суровините и материалите съгласно приложение № 2.

Чл. 12. В цените на едро производителите могат да отразяват до 80 на сто от утежнението на разходите в резултат на влагането на материали, доставени с конвертируема валута, закупена по пазарен курс от банката. Изменението на вътрешните цени на едро се регистрира в Комитета по цените.

Чл. 13. Министерството на финансите може да компенсира в левове до 80 на сто от утежнените разходи, когато са резултат от прилагането на пазарния курс на конвертируемите валути при:

1. стоките за вътрешния пазар, чиито цени се определят от държавните органи;

2. продукцията за износ по взаимнообвързани сделки със социалистическите страни.

Чл. 14. Към Българската външнотърговска банка се създава целеви фонд от 100 млн. щатски долара, от който банката предоставя краткосрочни валутни кредити на фирми и организации за високоефективен износ в конвертируема валута с възможно най-кратък срок за възстановяване, но не по-късно от 20 декември 1990 г.

Чл. 15. Всички български фирми и организации в седемдневен срок да декларират писмено и в едномесечен срок да разпоредят провеждането в Българската външнотърговска банка на валутните си средства в конвертируема валута, резултат от приключили сделки, които те държат в чуждестранни банки, фирми и собствени задгранични дружества.

Чл. 16. Когато фирмите и организациите, включително едноличните, колективните и дружествените фирми на граждани, отклоняват от установения ред средства в конвертируема валута, те се изземват изцяло в полза на държавата.

Чл. 17. Фирмите и организациите, включително едноличните, колективните и дружествените фирми на граждани, могат на договорна основа да извършват за производствени цели внос на стоки, суровини и материали в конвертируема валута на фирмен кредит.

Чл. 18. Българската народна банка определя реда за предоставяне от търговските банки на информация за реализираните чрез тях постъпления в конвертируема валута и тяхното използуване.

Чл. 19. На основание чл. 18 от Указ № 56 за стопанската дейност (обн., ДВ. бр. 4 от 1989 г.; попр., бр. 16 от 1989 г.; изм., бр. 38, 39 и 62 от 1989 г. и бр. 21 и 31 от 1990 г.) определя за 1990 г. квоти за износ срещу конвертируема, валута съгласно приложение № 3. Износ над определените квоти се допуска при разкриване на допълнителни ресурси и при натоварване на съществуващи свободни производствени мощности. В тези квоти не се включват стоки, произведени на ишлеме с вносни суровини и материали.

Чл. 20. Обменни и компенсационни сделки със стоки от първа необходимост за населението може да се извършват само с разрешение на Министерството на външноикономическите връзки след съгласуване с Министерството на търговията и услугите.

Чл. 21. На основание чл. 19 от Указ № 56 за стопанската дейност въвежда разрешителен режим за извършване на инвестиции в чужбина от български фирми и организация, включително за участие в смесени и за образуване на самостоятелни фирми и филиали зад граница. Разрешенията се издават от Министерството на външноикономическите връзки съгласувано със заинтересуваните министерства и други ведомства и организации.

Чл. 22. Комисионите във валута и в левове за външноикономическата дейност се определят по договаряне между страните на сделката.

Чл. 23. Министерството на външноикономическите връзки и Министерството на финансите да внесат в Министерския съвет предложение За налагащите се изменения във вносно-износния и в митническия режим на страната във връзка с това постановление.