ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 41 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 28 АПРИЛ 1990 Г. ЗА РЕШАВАНЕ НА НЯКОИ НЕОТЛОЖНИ ВЪПРОСИ В ТРАНСПОРТА И ДРУГИ ОТРАСЛИ И ДЕЙНОСТИ
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 41 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 28 АПРИЛ 1990 Г. ЗА РЕШАВАНЕ НА НЯКОИ НЕОТЛОЖНИ ВЪПРОСИ В ТРАНСПОРТА И ДРУГИ ОТРАСЛИ И ДЕЙНОСТИ
Обн. ДВ. бр.38 от 11 Май 1990г., изм. ДВ. бр.31 от 19 Април 1991г., изм. ДВ. бр.55 от 12 Юли 1991г., изм. ДВ. бр.99 от 8 Декември 1992г.
Загубило значение.
МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ
ПОСТАНОВИ:
Чл. 1. Ръководителите на фирмите с транспортна дейност, съгласувано с Министерството на транспорта, по изключение могат да преизчисляват средствата за работна заплата за 1989 г. по реда на чл. 96 от Правилника за прилагане на Указ № 56 за стопанската дейност и в следните случаи:
1. при изменение на обема и структурата на превозите в натурално изражение и обема на ремонтите, произтичащо от решения на правителството или на екстрени за народното стопанство обстоятелства;
2. при увеличение на числеността на персонала в резултат на завръщането на български граждани от Република Турция на незаети работни места.
Чл. 2. Средствата за работна заплата за текущото поддържане и ремонта на превозните средства и транспортните съоръжения с изтекъл амортизационен пробег и амортизационен срок и за възстановяване на употребявани резервни части се изплащат от фонд "Развитие и технологично обновяване" на фирмите и не подлежат на регулиране по реда на чл. 94 и 97 от Правилника за прилагане на Указ № 56 за стопанската дейност.
Чл. 3. За присъждане на трета квалификационна степен за шофьорите да не се прилага изискването за средно специално или по-високо образование по чл. 3, т. 1, буква "в" от Постановление № 66 на Министерския съвет и Централния съвет на Българските професионални съюзи от 1987 г. (обн., ДВ, бр. 11 от 1988 г.; изм., бр. 34 от 1990 г.).
Чл. 4. Разрешава на транспортните фирми да определят основната заплата на новопостъпилите шофьори и сервизни работници на основата на оценка на работните места и притежаваната правоспособност или квалификация.
Чл. 5. (Отм. - ДВ, бр. 31 от 1991 г.).
Чл. 6. (Отм. - ДВ, бр. 55 от 1991 г.).
Чл. 7. Преустановява се прилагането на заангажирано време в транспорта.
Чл. 8. Срокът за износване на униформеното облекло на работещите в транспортните фирми започва да тече от деня на придобиване на право за ново униформено облекло.
Чл. 9. (Отм. - ДВ, бр. 99 от 1992 г.)
Чл. 10. Събраните суми от наложените глоби за нарушения на разпоредбите в системата на пътническия транспорт остават изцяло в приход на съответната транспортна фирма.
Чл. 11. Председателят на Комитета по труда и социалното осигуряване и министърът на транспорта по изключение да актуализират утвърдения с Решение № 12 на Бюрото на Министерския съвет от 1981 г. Списък на длъжностите за работници и служители от железопътния транспорт, на които се дават звания за работа при специален режим във връзка с утвърденото ново наименование на длъжностите и отразяването на спецификата на транспортните професии. Измененията да се извършат в рамките на средствата за работна заплата на Фирмата "Български държавни железници".
Чл. 12. Комитетът по труда и социалното осигуряване, съгласувано с Министерството на транспорта, до 31 май 1990 г. да разработи единни критерии за определяне правото и размерите на командировъчните дневни пари за работещите в системата на транспорта и да внесе предложение за изменение и допълнение на Наредбата за командировките в страната.
Заключителни разпоредби
§ 1. В Наредбата за допълнителните трудови възнаграждения за неблагоприятни и други специфични условия на труд (обн., ДВ, бр. 9 и 10 от 1987 г.; изм., бр. 33 от 1987 г., бр. 54 и 81 от 1988 г., бр. 3 и 101 от 1989 г. и бр. 34 от 1990 г.) се правят следните изменения:
1. Алинеи 1 и 2 на чл. 139 се изменят така:
"Чл. 139. (1) Условията, редът за получаване (ползуване) на безплатна храна по този раздел на наредбата, професиите и длъжностите, както и дневната стойност на храната, която е в размер "до", се определят от ръководителите на заинтересуваните фирми и организации и съответния профсъюзен орган.
(2) Замяната на безплатната храна с пари се забранява. В стойността на безплатната храна не се включват режийни и други разходи. Стойността на тази храна не се облага с данък върху общия доход."
2. В т. 1 на ал. 1 на чл. 141 изразът "до 6,00 лв." се заменя с "до 7,00 лв."
3. В буква "а" на т. 2 на ал. 1 на чл. 103 накрая се добавя "Хлебозавод № 6, кв. "Ботунец" - София";
4. В буква "б" на т. 4 на ал. 1 на чл. 103 накрая се добавя "с изключение на Хлебозавод № 6, кв. "Ботунец" - София".
§ 2. Член 9 от Постановление № 75 на Министерския съвет от 1980 г. се изменя така:
"Чл. 9. (1) При пенсиониране на работниците и служителите, работещи на специален режим, с трудов стаж в експлоатацията на железопътния транспорт над 25 години за мъжете и над 20 години за жените и за тези, които са в първа категория труд, на длъжности, определени с Решение № 12 на Бюрото на Министерския съвет от 1981 г., да се изплащат 6 месечни щатни (тарифни) заплати.
(2) При настъпила смърт шестте щатни (тарифни) заплати да се изплащат на наследниците на починалите работници и служители пропорционално в зависимост от трудовия стаж, прослужен на длъжността, за която е въведен специален режим на работа.
(3) Получилите 6 месечни заплати по реда на ал. 1 работници и служители нямат право на обезщетение по чл. 222 от Кодекса на труда."
§ 3. Разпоредбите на чл. 2, 3, 4, 5, 6 и § 1 от това постановление се прилагат за всички отрасли и дейности в народното стопанство.
§ 4. Министерството на транспорта да извърши в съответните нормативни актове измененията, произтичащи от чл. 9 и 10 от това постановление.
§ 5. Това постановление е в сила от 1 януари 1990 г. с изключение на чл. 5, 6, 7 и 8 и § 1 и 2.
