ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 8 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 29 ЯНУАРИ 1991 Г. ЗА ЛИБЕРАЛИЗИРАНЕ НА ЦЕНИТЕ И СОЦИАЛНА ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 8 ОТ 29 ЯНУАРИ 1991 Г. ЗА ЛИБЕРАЛИЗИРАНЕ НА ЦЕНИТЕ И СОЦИАЛНА ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО
Обн. ДВ. бр.9 от 1 Февруари 1991г., изм. ДВ. бр.13 от 15 Февруари 1991г., изм. ДВ. бр.18 от 5 Март 1991г., изм. ДВ. бр.27 от 5 Април 1991г., изм. ДВ. бр.33 от 26 Април 1991г., изм. ДВ. бр.45 от 7 Юни 1991г., изм. ДВ. бр.49 от 21 Юни 1991г., изм. ДВ. бр.65 от 9 Август 1991г., изм. ДВ. бр.81 от 1 Октомври 1991г., изм. ДВ. бр.92 от 8 Ноември 1991г., изм. ДВ. бр.35 от 28 Април 1992г., изм. ДВ. бр.59 от 21 Юли 1992г., изм. ДВ. бр.70 от 28 Август 1992г., изм. ДВ. бр.87 от 27 Октомври 1992г.
МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ
ПОСТАНОВИ:
Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1991 г.) (1) Утвърждава фиксирани цени на стоки, които влизат в сила от 1 февруари 1991 г., съгласно приложение № 1.
(2) От 1 февруари 1991 г. цените на всички стоки и услуги, невключени в приложението по предходната алинея, се образуват и договарят свободно.
Чл. 2. (1) Министерството на индустрията, търговията и услугите, Министерството на финансите и Комитетът по цените до 10 февруари 1991 г. да внесат за утвърждаване от Министерския съвет:
1. система за контрол върху цените на стоките и услугите по приложение № 2;
2. принципи, правила и критерии за установяване неправомерно нарастване на цените поради злоупотреба с монополното положение, ограничаване на конкуренцията, нелоялна конкуренция или поради други незаконни действия.
(2) Системата за контрол, принципите, правилата и критериите по предходната алинея се обсъждат предварително в Националната комисия за съгласуване на интересите.
Чл. 3. (1) Утвърждава от 1 февруари 1991 г. нов размер на минималната месечна работна заплата 0,435 лв., която се състои от досегашния й размер 0,165 лв. и компенсация от 0,270 лв.
(2) До преминаване към договаряне на работната заплата по нови колективни трудови договори се запазват действуващите документи за определяне на основната месечна заплата и на доплащанията по Кодекса на труда и по други нормативни актове, правилата за работна заплата, редът и условията за определяне на трудовите норми, разценки и др.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 1991 г.) При определяне размера на паричните обезщетения, помощите, пенсиите и добавките към тях се прилага установената до влизане в сила на това постановление минимална месечна работна заплата.
Чл. 4. Утвърждават се компенсации към следните видове плащания, които се прилагат от 1 февруари 1991 г.:
1. към брутната работна заплата за работа по основен трудов договор - 0,270 лв.;
2. към паричните обезщетения за временна нетрудоспособност поради болест или трудова злополука (професионални заболявания) и към паричните обезщетения при бременност, раждане и отглеждане на дете - 0,242 лв.;
3. към паричните помощи в размер на минималната работна заплата за бременност, раждане и отглеждане на дете, изплащани по Указа за насърчаване на раждаемостта - 0,242 лв.;
4. към паричните обезщетения и помощи за отглеждане на дете до навършване на 3-годишна възраст - 0,090 лв.;
5. (Отм. - ДВ, бр. 59 от 1992 г.);
6. към обезщетенията и помощите, изплащани при безработица - 0,270 лв.;
7. към получаваната пенсия или към сбора на получаваните повече от една пенсии - 0,182 лв.;
8. към добавката за чужда помощ, изплащана към пенсиите - 0,091 лв.
(т. 9 отм. - ДВ, бр. 92 от 1991 г.)
Чл. 4а. (Нов - ДВ, бр. 33 от 1991 г.) На учащите се в редовна форма на обучение, които са над 18-годишна възраст и не получават стипендии, се изплащат от съответното учебно заведение компенсации в следните размери:
1. на учащите се в средните учебни заведения - 0,100 лв., считано от 1 февруари до 1 юли 1991 г.;
2. на учащите се във висшите и полувисшите учебни заведения - 0,130 лв. еднократно за март 1991 г.
Чл. 4б. (Нов - ДВ, бр. 33 от 1991 г., Изм. - ДВ, бр. 70 от 1992 г.) Утвърждават се компенсации към следните видове плащания, които се получават в Република България от български граждани, изпратени на обучение и специализация в чужбина, считано от 1 февруари 1991 г., в следните размери:
1. получаващите левова заплата в размер 0,050 или 0,060 лв. месечно - 0,090 лв. Тази компенсация се изплаща само на български граждани, които получават валутна заплата в неконвертируема валута;
2. получаващите левова заплата в размер 45 на сто месечно - 0,120 лв. Тази компенсация се изплаща само на български граждани, които получават валутна заплата в неконвертируема валута, както и на изпратените на специализация в същите страни след 90-ия ден на специализацията. До 90-ия ден специализантите получават компенсация в размер 0,270 лв.;
3. получаващите левова заплата в размер от 60 до 80 на сто от месечната тарифна (щатна) заплата преди заминаването в чужбина или от приравнената им заплата - 0,160 лв.;
4. обучаващият се контингент на Министерството на външноикономическите връзки във Външнотърговската академия - Москва, СССР - 0,130 лв. Когато тези лица са в платен годишен отпуск или са на специализация в Република България, получават компенсация в размер 0,270 лв.
Чл. 5. (1) Определената с това постановление компенсация за всяко отделно плащане се отнася за пълен работен (календарен) месец.
(2) При непълен работен (календарен) месец компенсацията за всяко отделно плащане се определя пропорционално на отработените (календарните) дни и на дните на отпуск поради временна нетрудоспособност.
Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 1991 г.) (1) На пенсионерите, които работят по трудово правоотношение, компенсацията се изплаща само към пенсията, а на получаващите пенсия, отпусната въз основа на група инвалидност - и към работната заплата.
(2) Фирмите и организациите, приели на работа пенсионери по трудово правоотношение, възстановяват в бюджета на Държавното обществено осигуряване изплащаните към пенсиите им компенсации и доплащат на пенсионерите разликата до компенсацията към работната заплата.
(3) Компенсацията към пенсиите се изплаща и над ограниченията, предвидени в Закона за пенсиите.
Чл. 7. (1) Компенсациите по това постановление имат временен характер и представляват добавки към получаваните заплати, пенсии, помощи, обезщетения, стипендии и др.
(2) Добавката към работната заплата се включва към облагаемата с данък върху общия доход сума и върху общия доход сума и върху нея се правят начисления за Държавното обществено осигуряване.
Чл. 8. Фирмите и другите стопански организации след преговори със синдикатите могат да определят и по-нисък размер на компенсация, но не по-малък от 0,235 лв.
Чл. 9. Средствата за компенсациите се осигуряват от:
1. държавния бюджет - за компенсациите към работната заплата в организациите на бюджетна издръжка и за стипендиите на учащите се в страната, както и за компенсациите към пенсиите, месечните добавки за деца, помощите при раждане и отглеждане на деца, обезщетенията, помощите при временна нетрудоспособност, бременност, безработица и др.;
2. средствата за работна заплата на фирмите и другите стопански организации - за компенсациите към работната заплата на работещите в тях, които се заработват, и към стипендиите по договор с учащите се.
Чл. 10. Управителните съвети на фирмите и ръководствата на другите стопански организации при недостиг на средства за изплащане на компенсациите могат да ползуват и други собствени фондове. За тази цел не могат да се ползуват средствата, предвидени за жилищно строителство или получени от продажбата на основни фондове, суровини и материали, както и от амортизационни отчисления за възстановяване на основни средства.
Чл. 11. Сумите, изплатени за компенсация по реда на това постановление, не се вземат предвид при прилагането на чл. 94 от Правилника за прилагане на Указ № 56 за стопанската дейност.
Чл. 12. (1) Централното статистическо управление ежемесечно да изчислява индекса на изменение на потребителските цени и да внася в Националната комисия за съгласуване на интересите информация за тяхното равнище и динамика.
(2) На основата на данните за първото тримесечие на 1991 г. за нарастване индекса на потребителските цени и на социалния минимум правителството по предложение на Националната комисия за съгласуване на интересите при необходимост определя допълнителна компенсация към всички плащания.
Чл. 13. (1) Министерството на труда и социалните грижи и Министерството на финансите до 25 февруари 1991 г. след обсъждане в Националната комисия за съгласуване на интересите да внесат в Министерския съвет предложение за реда и условията за социално подпомагане на крайно нуждаещите се лица с ниски доходи.
(2) Лицата и семействата със среден общ доход на член от семейството под 65 на сто от минималната работна заплата, включително компенсацията, установена в чл. 3, ал. 1, могат да получат месечна помощ до този размер от съответните органи за социално подпомагане.
(3) Социална помощ по предходната алинея не се отпуска на лица и семейства, санкционирани по установения ред за спекулативна дейност и укрити доходи.
Чл. 14. При утвърждаване бюджета на здравните, учебните, социалните и други заведения и организации към министерствата и другите ведомства на бюджетна издръжка да се осигурят необходимите средства за компенсиране нарастването на издръжката въз основа на повишените цени на стоките и услугите.
Преходни и Заключителни разпоредби
(Изм. - ДВ, бр. 18 от 1991 г.)
§ 1. Това постановление се прилага от всички фирми, организации и ведомства.
§ 2. (1) Начисляването на компенсациите се извършва от 1 февруари 1991 г. Те се изплащат едновременно със съответните плащания, но не по-късно от 15 март 1991 г. Фирмите и другите организации могат да заплащат първата компенсация и през февруари 1991 г.
(2) Компенсацията към пенсиите за февруари 1991 г. да се изплати с пенсията и компенсацията за март 1991 г., но не по-късно от 15 март 1991 г.
§ 3. Възникналите спорни въпроси по прилагането на постановлението се решават в Националната комисия за съгласуване на интересите.
§ 4. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 1991 г.) Отменят се:
1. Член 6 от Постановление № 64 на Министерския съвет от 1987 г. (обн., ДВ, бр. 3 и 4 от 1988 г.; изм., бр. 28 от 1988 г., бр. 15 от 1989 г. и бр. 28 от 1990 г.).
2. Член 12 от Постановление № 32 на Министерския съвет от 1990 г. (ДВ, бр. 35 от 1990 г.).
3. Алинея 1 на чл. 1, изречение второ от ал. 1 на чл. 2, § 1 и приложения № 1, 2, 3 и 4 към Постановление № 71 на Министерския съвет от 1990 г. (обн., ДВ, бр. 76 от 1990 г.; изм., бр. 91 от 1990 г.).
4. Постановление № 77 на Министерския съвет от 1990 г. (ДВ, бр. 60 от 1990 г.).
5. Постановление № 103 на Министерския съвет от 1990 г. (обн., ДВ, бр. 81 от 1990 г., изм. бр. 101 от 1990 г.).
6. Решение № 183 на Министерския съвет от 1990 г. (ДВ, бр. 72 от 1990 г.).
7. Член 1, ал. 1, чл. 4 и 5 от Постановление № 33 на Министерския съвет от 1990 г. (ДВ, бр. 34 от 1990 г.)
8. Думите "с изключение на цените за нощувки на български граждани в средствата за подслон" от чл. 5 на Постановление № 35 на Министерския съвет от 1990 г. (ДВ, бр. 33 от 1990 г.).
9. Постановление № 108 на Министерския съвет от 1990 г. (ДВ, бр. 91 от 1990 г.).
10. Постановление № 53 на Министерския съвет от 1979 г. за осигуряване жилища за млади и новобрачни семейства и приетата с него Наредба за цените на недвижимите имоти (ДВ, бр. 99 от 1979 г.).
11. Постановление № 70 на Министерския съвет от 1980 г. за подобряване на условията за подготовка и реализация на младежта (ДВ, бр. 100 от 1980 г.).
12. Постановление № 123 на Министерския съвет от 1990 г. за осигуряване на жилища за работилите в строителството младежи по реда на Постановление № 70 на Министерския съвет от 1980 г.(ДВ, бр. 100 от 1990 г.).
§ 5. (Нов - ДВ, бр. 18 от 1991 г.) (1) Продажбата (замяната) на държавни и ведомствени жилища и на жилища, изградени по реда на чл. 117 от Закона за териториално и селищно устройство на граждани, както и оценката на отстъпените в обезщетение по реда на Закона за териториално и селищно устройство и Закона за собствеността недвижими имоти на граждани, се извършва по цените, действуващи до влизането в сила на това постановление, когато до тази дата:
1. е постъпила молба в съответния общински народен съвет за извършване на продажба (замяна) на жилище от държавния жилищен фонд;
2. (отм. - ДВ, бр. 87 от 1992 г.);
3. (отм. - ДВ, бр. 87 от 1992 г.);
4. има влязла в сила оценка за имота, отчужден по Закона за териториално и селищно устройство или Закона за собствеността;
5. (отм. - ДВ, бр. 87 от 1992 г.);
6. е придобито право за купуване на жилище по реда на Постановление № 64 на Министерския съвет от 1986 г. за усъвършенствуване управлението на движението на трудовите ресурси и стабилизиране на трудовите колективи (ДВ, бр. 91 от 1986 г.).
(2) Когато жилищата по т. 3 и 5 на предходната алинея не са завършени, цените, действуващи до влизане в сила на това постановление, се прилагат само за построената част. Стойността на тази част се установява чрез инвентаризация.
(3) Разликата в цените на жилищата и другите обекти в останалите случаи извън ал. 2 е за сметка на инвеститорите.
(4) (Нова - ДВ, бр. 81 от 1991 г.) Цените по предходните алинеи се прилагат за гражданите с първа, втора и трета група инвалидност, когато до 31 октомври 1991 г. е постъпила молбата им в общинския народен съвет за купуване на жилището, а групата им на инвалидност е призната към датата на влизане в сила на това постановление - 5 март 1991 г.
