ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 110 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 13 ЮНИ 1991 Г. ЗА РЕШАВАНЕ НА НЕОТЛОЖНИ ПРОБЛЕМИ НА ЗАЕТОСТТА И БЕЗРАБОТИЦАТА
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 110 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 13 ЮНИ 1991 Г. ЗА РЕШАВАНЕ НА НЕОТЛОЖНИ ПРОБЛЕМИ НА ЗАЕТОСТТА И БЕЗРАБОТИЦАТА
Обн. ДВ. бр.49 от 21 Юни 1991г., изм. ДВ. бр.91 от 5 Ноември 1991г., изм. ДВ. бр.35 от 28 Април 1992г., изм. ДВ. бр.90 от 6 Ноември 1992г., изм. ДВ. бр.32 от 18 Април 1997г., отм. ДВ. бр.81 от 15 Юли 1998г.
Отменено с § 1, т. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Постановление № 152 на Министерския съвет от 6 юли 1998 г. за приемане на Правилник за прилагане на Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта - ДВ, бр. 81 от 15 юли 1998 г., в сила от 15.07.1998 г.
МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ
П О С Т А Н О В И:
Чл. 1. (1) Министерството на труда и социалните грижи до 31 юли 1991 г да разработи нови типови правила за часово отчитане и заплащане на труда.
(2) Фирмите и организациите могат да използват възможностите за работа при непълно работно време - разделяне на длъжности, почасова работа, непълна работна седмица, работа през ден, съкратена работна седмица, работа при повикване, верижна заетост и др., при спазване на изискванията на Кодекса на труда.
(3) Фирмите и организациите могат да пристъпват към въвеждане на различните форми на непълно работно време след съгласуване със съответните синдикални организации.
Чл. 2. (1) Фирмите и организациите, които увеличават степента на заетост чрез откриване на нови работни места, могат да ползват кредити с намален лихвен процент, 10 пункта по-нисък от основния.
(2) Разликата до действителния размер на лихвите по отпуснатите кредити се покрива от фонд "Професионална квалификация и безработица".
(3) Министерството на труда и социалните грижи до 31 юли 1991 г. да приеме Наредба за реда и условията за ползване на облекченията по ал. 1.
Чл. 3. Фирмите и организациите, осигуряващи работа при пълно работно време на наличния към 1 май 1991 г. персонал, през 1991 г. се освобождават с 50 на сто от данъка върху нарастване на средствата им за работна заплата.
Чл. 4. (1) Държавните и общинските фирми и организациите обявяват в едномесечен срок пред общинските народни съвети и пред бюрата по труда освободените и освобождаващите се основни средства, площи, суровини и материали, ако не са заделени за мобилизационни нужди.
(2) Приходите на държавните и общинските фирми и други организации от предоставени площи, оборудване, суровини и материали на други физически и юридически лица за развитие на производствена дейност могат да се използват само за създаване на нови работни места.
Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 90 от 1992 г.) (1) Лицата, които са регистрирани като безработни и поискат да започнат стопанска дейност самостоятелно или с други лица, след представяне на обоснован проект пред бюрата по труда получават наведнъж обезщетенията и помощите, на които имат право по Постановление № 57 на Министерския съвет от 1989 г.
(2) Бюрата по труда се произнасят задължително по проекта в срок от един месец след представянето му.
(3) Ако с проекта по ал. 1 се осигурява заетост на втори член от семейството, който е регистриран в бюрото по труда като безработен и не получава парично обезщетение, се отпуска допълнително сума в размер четири месечни минимални работни заплати.
(4) Условията за използване на сумите, сроковете за започване на дейността и последиците при неизпълнение се уреждат с писмен договор между бюрото по труда и безработното лице.
(5) Ако в сроковете на Постановление № 57 на Министерския съвет от 1989 г. безработното лице започне работа по трудово правоотношение, то възстановява във фонд "Професионална квалификация и безработица" получените по ал. 1 и 3 суми, на които няма право.
(6) Сумите по ал. 1 и 3 не подлежат на възстановяване, ако лицето е спазило условията на договора по ал. 4 и упражнява дейността, предвидена в защитения проект за стопанска дейност.
(7) Лицата, които ползват режима по ал. 1, имат право на безплатна квалификация или преквалификация за срок не по-дълъг от 3 месеца.
Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 32 от 1997 г.) (1) На безработни, насочени и наети на работа за срок не по-малък от 6 месеца в населени места на разстояние до 100 км от местоживеенето им, се изплащат от фонд "Професионална квалификация и безработица" еднократно до 3 минимални месечни работни заплати, установени за страната, а над 100 км - до 5 минимални месечни работни заплати, установени за страната за покриване пътните разходи на тях и семействата ими за пренасяне на покъщнината им.
(2) На безработни, насочени и наети на работа за срок не по-малък от 6 месеца извън границите на населеното място на постоянното им местоживеене, се изплащат от фонд "Професионална квалификация и безработица" 50 на сто от ежедневните транспортни разхо
Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 90 от 1992 г., Изм. - ДВ, бр. 32 от 1997 Г.) Фирми и други организации, които наемат по трудово правоотношение за срок не по-кратък от 9 месеца на подходяща работа лица по чл. 3 от Постановление № 57 на Министерския съвет
Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 32 от 1997 г.) (1) Със средства от фонд "Професионална квалификация и безработица" се изплаща парична сума в размер 6 минимални работни заплати за страната и дължимите върху тях вноски за "Държавното обществено осигуряване и за
1. работодател с 50 и повече работници и служители-за всяко назначено на работа по трудово правоотношение лице с намалена трудоспособност над определения по чл. 315 от Кодекса на труда норматив;
2. работодател с численост на персонала под 50 човека-за всяко назначено на работа по трудово правоотношение лице с намалена трудоспособност, насочено от бюрото по труда.
(2) Сумите по ал. 1 могат да се получават, при условие че работодателят назначи насоченото лице за срок не по-малък от 12 месеца и не намалява средносписъчната численост на персонала за периода на трудовия договор.
(3) При отказ да бъде прието на работа лице с намалена трудоспособност в рамките на определения по чл. 315 от Кодекса на труда норматив работодателят внася във фонд "Професионална квалификация и безработица" сума в размер на посочената в ал. 1.
Чл. 9. (1) (Изм. - ДВ, бр. 90 от 1992 г.) Посредническа дейност при информиране и наемане на работа могат да извършват и фирми на граждани и на обществени организации, регистрирани по условията на действуващото законодателство.
(2) Посредническата дейност от фирмите по ал. 1 се извършва след ежегодна регистрация в Министерството на труда и социалните грижи.
(3) Министерството на труда и социалните грижи до 31 юли 1991 г. да приеме Наредба за реда и условията за извършване на посредническата дейност.
Чл. 10. (Нов. - ДВ, бр. 32 от 1997 г.) На работодател, когато наема на работа по трудово правоотношение безработни лица при непълно работно време за не по-малко от 3 месеца, може да му се изплащат от фонд "Професионална квалификация и безработица" суми в размер 50 на сто от миним
Чл. 11. (Нов. - ДВ, бр. 32 от 1997 г.) На работодател, който наеме на работа по трудово правоотношение със срок за изпитване не по-малък от 1 месец насочени от бюрото по труда безработни лица с редовно поддържана регистрация повече от 12 месеца, може да му се изплаща от фонд "Профе
Чл. 12. (Нов. - ДВ, бр. 32 от 1997 г.) (1) При масово уволнение на работници и служители по реда на чл. 328, ал. 1 , т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда работодателят е длъжен да уведоми 60 дни предварително според местоседалището си съответните:
1. териториален орган за тристранно сътрудничество;
2. общинска администрация;
3. бюро по труда.
(2) При уволнение на повече от 150 души се уведомява и Централното управление на Националната служба по заетостта.
(3) Уведомлението по ал. 1 и 2 съдържа информация за броя на лицата, които предстои да бъдат освободени, за тяхната професионална квалификация, възраст и пол, както и за местоработата им, етапите и сроковете на тяхното уволнение.
(4) След получаване на уведомлението общинските администрации и бюрата по труда с участието на териториалните органи за тристранно сътрудничество съвместно с работодателите, извършващи масово уволнение, в срока по ал. 1 предприемат мерки в съответстви
Допълнителни разпоредби
§ 1. Фирми и организации по смисъла на това постановление са всички, които използват наемен труд независимо от формата на собственост.
§ 2. (Нов - ДВ, бр. 32 от 1997 г.) "Масово уволнение" по смисъла на чл. 12 е прекратяването от един работодател в продължение на 1 месец на трудовите правоотношения на повече от 50 работници и служители за фирмите и другите организации със средносписъчна численост на персонала над 100 души или на повече ор половината работници и слуьители за търговски дружества или организации на бюджетна издръжка със средносписъчна численост на персонала от 50 до 100 души.
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 3. В Постановление № 57 на Министерския съвет от 1989 г. за пренасочване и ефективно използване на освобождаваната работна сила (обн., ДВ, бр. 96 от 1989 г.; изм. и доп., бр. 81 от 1990 г.; изм., бр. 23 от 1991 г.) се правят следните изменения:
1. Член 1 се изменя така:
"Член 1. (1) На работниците и служителите, освободени по инициатива на фирмите или на другите организации без виновно поведение от тяхна страна, както и на лицата, чийто трудов договор е прекратен поради изтичане на срока, за който е бил сключен, се изплащат парични обезщетения.
(2) Размерът на паричното обезщетение за лицата, които са работили по трудово правоотношение при пълно работно време, се формира от минималната работна заплата плюс 20 на сто от разликата до получената средна месечна сума, върху която са правени осигурителните им вноски за последните шест месеца. За работилите на непълно работно време размерът на паричното обезщетение се определя пропорционално на уговореното работно време. Това не се отнася за обезщетението по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда.
(3) Паричното обезщетение при безработица се изплаща в зависимост от продължителността на трудовия стаж и възрастта на безработното лице, както следва:
| Трудов | Срок за изплащане на | |
| стаж | ||
| Възраст | обезщетението | |
| години | години | |
| месеци | ||
| до 5 | за всички | 6 |
| над 5 | до 40 | 7 |
| над 5 | 40 и повече | 8 |
| над 10 | 45 и повече | 9 |
| над 20 | 51 и повече - мъже | 10 |
| над 20 | 51 и повече - жени | 12 |
| над 25 | 56 и повече - мъже | 12 |
(4) В сроковете по ал. 3 се включва и срокът на обезщетението по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда.
(5) Ако през времето, когато има право на парично обезщетение, лицето постъпи на работа при непълно работно време, то получава парична помощ в размер 50 на сто от полагащото му се парично обезщетение при условие, че получаваното трудово възнаграждение е по-малко от минималната работна заплата.
(6) Паричните обезщетения по ал. 1 се изплащат и за времето, когато освободените работници и служители са включени с тяхно съгласие в организирани форми за преквалификация с изключение на онези, които са сключили предварителни договори по чл. 237 от Кодекса на труда.
(7) Времето, през което работниците и служителите са получавали парични обезщетения, се зачита за трудов стаж при пенсиониране.
(8) Към паричните обезщетения и социалните помощи се изплащат и месечни помощи за деца при условията и в размерите, определени в Указа за насърчаване на раждаемостта, когато двамата родители или единственият родител получават парично обезщетение или социална помощ за трудова незаетост, както и когато единият родител получава обезщетение или социална помощ за трудова незаетост, а другият не работи, или без да е прекратено трудовото му правоотношение, няма право на месечни добавки за деца и не е пенсионер по дял I, II, III, IV и VI от Закона за пенсиите.
(9) Паричните обезщетения по ал. 1 се изплащат при условие, че работникът или служителят е работил по трудово правоотношение най-малко 6 месеца през последните 12 календарни месеца преди освобождаването му. Това условие не се прилага за младите специалисти и младите квалифицирани работници постъпили на работа след дипломирането си и освободени при условията и по реда на ал. 1, преди да са придобили 6 месеца трудов стаж.
(10) В случаите, когато по време на ползването на паричните обезщетения по ал. 1 работникът или служителят постъпи на работа по трудово правоотношение и бъде освободен по инициатива на фирмата или организацията след повече от 6 месеца работа, той придобива отново право на парични обезщетения в размерите и сроковете по ал. 2 и 3. Ако бъде освободен по-рано от 6 месеца, той има право на парични обезщетения, съответствуващи на оставащия период по ал. 3".
2. Член 3 се допълва и изменя така:
а) създава се нова алинея 4:
"(4) Младите специалисти и квалифицирани работници, уволнени от военна служба, имат право на социална помощ по предходните алинеи, ако се регистрират в съответното бюро по труда в едномесечен срок от уволнението";
б) алинея 4 става ал. 5, като в края на текста думите "ал. 4" се заменят с "ал. 8".
3. Алинея 6 на чл. 4 се изменя така:
"(6) Изплащането на паричните обезщетения и социални помощи не се спира или прекратява, когато регистрираното лице участва с разрешение на съответното бюро по труда в селскостопански и други сезонни работи."
4. Член 7 се допълва и изменя така:
а) (доп. - ДВ, бр. 91 от 1991 г.) създава се нова алинея 4:
"(4) Фирмите и организациите правят отчисления във фонд "Професионална квалификация и безработица" в размер 30 на сто върху фактически начислените средства за работна заплата на работници и служители, придобили право на пълна пенсия за изслужено време и старост, а за учителите тези отчисления се правят след навършване на възрастта и трудовия стаж за пенсиониране при условията на III категория труд."
б) алинеи 4, 5 и 6 стават съответно ал. 5, 6 и 7.
5. Алинея 1 на чл. 8 се изменя така:
"Чл. 8 (1) Фирмите и организациите уведомяват в петдневен срок бюрата по труда за:
1. свободните работни места;
2. заетите работни места, които са били обявени като свободни;
3. безработните лица, отказали да приемат предлаганата подходяща работа;
4. отказа си да наемат безработни лица, предложени им чрез бюрата по труда."
6. Навсякъде в Постановление № 57 на Министерския съвет от 1989 г. за пренасочване и ефективно използване на освобождаваната работна сила думите "Министерство на заетостта и социалните грижи" и "министъра на заетостта и социалните грижи" се заменят с "Министерството на труда и социалните грижи" и "министъра на труда и социалните грижи."
§ 4. В чл. 6 от Постановление № 8 на Министерския съвет от 1991 г. за либерализиране на цените и социалната защита на населението (обн., ДВ, бр. 9 от 1991 г.; изм., бр. 13, 18 и 45 от 1991 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите "пенсия за инвалидност" се заменят с "пенсия, отпусната въз основа на група инвалидност."
2. Създава се нова алинея 2:
"(2) Фирмите и организациите, приели на работа пенсионери по трудово правоотношение, възстановяват в бюджета на Държавното обществено осигуряване изплащаните към пенсиите им компенсации и доплащат на пенсионерите разликата до компенсацията към работната заплата."
3. Алинея 2 става ал. 3.
§ 5. Младите специалисти и младите квалифицирани работници, уволнени от военна служба след 1 януари 1991 г., които не са постъпили на работа, получават социална помощ по чл. 3 от Постановление № 57 на Министерския съвет от 1989 г. за пренасочване и ефективно използване на освобождаваната работна сила, ако се регистрират в съответното бюро по труда в едномесечен срок от влизането в сила на това постановление.
§ 6. Лицата, които получават парични обезщетения и социални помощи по условията на Постановление № 57 на Министерския съвет от 1989 г. за пренасочване и ефективно използване на освобождаваната работна сила, при влизането в сила на това постановление могат да ползват правата по стария режим, ако е по-благоприятен за тях.
§ 7. Изпълнението на това постановление се възлага на министъра на труда и социалните грижи, който осъществява контрол и дава указания по прилагането му.
