Държавен вестник, брой 74 от 10.IX

Загубило значение.

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ

ПОСТАНОВИ:

Чл. 1. (1) Недвижимите имоти, изкупени по реда на чл. 23, ал. 2 и чл. 26 от Закона за собствеността на гражданите (ЗСГ) (обн., ДВ, бр. 26 от 1973 г.; отм., бр. 21 от 1990 г.) и на чл. 73, ал. 1 и чл. 108, ал. 2 от Наредбата за държавните имоти (НДИ) (ДВ, бр. 79 от 1975 г.) от общинските народни съвети, министерствата, ведомствата и другите държавни учреждения и организации, от държавните и общинските фирми и другите държавни юридически лица от българските граждани, направили постъпки за заминаване в Република Турция през периода май - септември 1989 г., да се предложат за изкупуване от предишните им собственици.

(2) Подлежат на връщане недвижимите имоти, дарени на държавата от български граждани, направили постъпки за заминаване в Република Турция през периода май - септември 1989 г., както и имотите, от собствеността върху които те са се отказали по реда на чл. 100 от Закона за собствеността (ЗС) (ДВ, бр. 92 от 1951 г.).

(3) Недвижимите имоти се предлагат за изкупуване, съответно подлежат на връщане на правоимащите лица, ако до влизане в сила на постановлението се намират в собственост на държавата.

Чл. 2. (1) В собственост на държавата се намират недвижимите имоти, които до влизане в сила на постановлението се управляват и стопанисват от общинските народни съвети, министерствата, ведомствата, другите държавни учреждения и организации, от държавни и общински фирми и от други държавни юридически лица или които са отдадени от тях под наем или в аренда, или върху които е учредено право на ползване.

(2) Юридическите лица по ал. 1 са длъжни в едномесечен срок от уведомяването им да предадат на общинските народни съвети недвижимите имоти, които следва да се предложат за изкупуване и връщане.

(3) При предаване на имотите, ако те са придобити възмездно, общинският народен съвет възстановява на юридическите лица заплатената продажна цена, намалена със стойността на овехтяването и причинените вреди и увеличена със стойността на направените подобрения.

(4) Ако недвижимите имоти са предоставени безвъзмездно, общинският народен съвет възстановява на юридическите лица само сумата, с която се е увеличила стойността им вследствие направените подобрения, намалена с настъпилото овехтяване и причинени вреди.

Чл. 3. (1) Когато изкупените или предоставените за управление и стопанисване или за ползване недвижими имоти не се намират в собственост на държавата, правоимащият се обезщетява с друг недвижим имот или с пари.

(2) В обезщетение на правоимащия се предоставя равностоен и от същия вид недвижим имот. При съгласие на правоимащия може да се предостави в обезщетение и недвижим имот от друг вид.

(3) Когато няма възможност да се извърши обезщетяване с друг недвижим имот, на правоимащия по решение на временния общински изпълнителен комитет по местонахождението на изкупения имот се заплаща парично обезщетение.

Чл. 4. (1) Когато правоимащият поиска да му се предостави в обезщетение друг недвижим имот, държавата може с негово съгласие да му отстъпи право на строеж върху държавен имот по цените, по които това право е отстъпвано на граждани преди влизането в сила на § 5 от преходните и заключителните разпоредби на Постановление № 8 на Министерския съвет от 1991 г. за либерализиране на цените и социалната защита на населението (обн., ДВ, бр. 9 от 1991 г., изм. и доп., бр. 18 от 1991 г.).

(2) Разликата в стойността на отстъпеното право на строеж до размера на определеното по чл. 5, ал. 2 и 3 обезщетение се поема от общинския народен съвет за сметка на държавния бюджет.

(3) Въз основа на изготвен архитектурен проект и утвърдена проектосметна документация на правоимащото лице се отпуска кредит за строеж за разликата между цената на изкупения (продадения) не движим имот и цената, по която държавата продава новопостроени жилища, или до размера на окончателната цена на жилището по проектосметната документация.

Чл. 5. (1) Отстъпваните в обезщетение недвижими имоти и имотите, които не се намират в собственост на държавата, се оценяват по едни и същи цени, по които държавата към момента на влизане в сила на постановлението продава или отстъпва право на строеж на граждани върху държавни недвижими имоти от същия вид. По този начин се оценява и изкупения имот в случаите, когато се определя парично обезщетение.

(2) При оценката на отстъпвания в обезщетение недвижим имот, съответно при определяне на паричното обезщетение, следва да се приспадне цената, получена от правоимащото лице при продажбата на подлежащия на изкупуване имот.

(3) Разликата между стойността на отстъпвания в обезщетение и подлежащия на изкупуване недвижим имот, който не се намира в собственост на държавата, се заплаща от страната, получила по-скъпия имот. Правоимащото лице дължи на държавата сумата, с която се е увеличила стойността на подлежащия на изкупуване имот в резултат на направени подобрения, намалена с настъпилото овехтяване и причинените вреди. При определяне на дължимата сума се спазват условията на ал. 2.

Чл. 6. (1) Българските граждани, направили постъпки за заминаване в Република Турция през периода май - септември 1989 г., на които влезлите в сила заповеди по чл. 98 и чл. 100 от Закона за териториално и селищно устройство (ЗТСУ) (ДВ, бр. 29 от 1973 г.) са изменени по тяхна молба при условията на чл. 103, ал. 5 от същия закон, имат право на допълнително парично обезщетение. Искането трябва да се направи в едномесечен срок от влизане в сила на постановлението пред органа по чл. 95 ЗТСУ.

(2) Допълнителното парично обезщетение се определя в размер на разликата между оценката на имота към момента на отчуждаването и цената, по която ще се оценяват отчуждените недвижими имоти въз основа на § 4 от преходните и заключителните разпоредби на Постановление № 36 на Министерския съвет от 1991 г. (ДВ, бр. 18 от 1991 г.) и се изплаща от инвеститора. По преценка на органа по чл. 95 ЗТСУ и със съгласие на правоимащия последният може да бъде обезщетен и с друг равностоен недвижим имот при условията по чл. 102 ЗС.

Чл. 7. (1) По предложение на временните общински изпълнителни комитети Министерството на строителството, архитектурата и благоустройството и временните областни изпълнителни комитети по реда на чл. 4, ал. 1, точки 1 и 2 от Закона за жилищностроителните операции (ЗЖСК) (ДВ, бр. 55 от 1978 г.) да включат допълнително в регулацията терени - собственост на държавата и на общините, или терени, предоставени от тях за стопанисване на други държавни юридически лица.

(2) Върху включените в регулация терени с предимство се отстъпва право на строеж на българските граждани, направили постъпки за заминаване в Република Турция през периода май - септември 1989 г., на които:

1. имотите са били изкупени, освен ако не са били обезщетени с друг недвижим имот или с право на строеж;

2. членствените им отношения с жилищностроителните кооперации са били прекратени и не могат да бъдат възстановени;

3. наетите от тях държавни или ведомствени жилища са предоставени под наем на други работници и служители и ведомството няма възможност да прекрати наемните отношения;

4. притежаваните от тях жилища са незаконно построени върху терени - държавна собственост, и се намират в строителните граници на населените места.

(3) С предимство при отстъпване правото на строеж се ползват и българските граждани - наематели на жилища, които се намират в собственост на държавата по смисъла на чл. 2, ал. 1 и подлежат на изкупуване.

(4) Временните общински изпълнителни комитети съставят списък на правоимащите граждани по ал. 2 и 3. На същите се отпускат кредити за строеж на жилища без наличието на жилищноспестовен влог. Кредитите се отпускат за разликата между цената на изкупения имот и цената, по която държавата продава новопостроени жилища, или до размера на окончателната цена на имотите, включително приспадащите се идеални части от общите части на сградата и мястото, съответно от правото на строеж.

Чл. 8. (1) Кредити за покупка на нови жилища се отпускат и на български граждани, направили постъпки за заминаване в Република Турция през периода май - септември 1989 г., ако са имали тиражирани заеми и са изтеглили собствените си жилищноспестовни влогове.

(2) Кредити по ал. 1 могат да се отпуснат и на български граждани, придобили недвижими имоти от държавата, които тя е изкупила от граждани, направили постъпки за заминаване в Република Турция през периода май - септември 1989 г., при следните условия:

1. закупените жилища подлежат на връщане по силата на съдебно решение;

2. българските граждани са имали тиражирани заеми и са изтеглили собствените си жилищноспестовни влогове за покупката на такива жилища.

(3) При възстановяване на суми по жилищноспестовни влогове, изтеглени изцяло или до размера на изтеглената част, се възстановяват спестовните числа към датата на извършеното теглене.

(4) Кредитите по ал. 3 се отпускат за разликата между цената на изкупения имот и цената, по която държавата продава новопостроени жилища.

Чл. 9. (1) Кредити по чл. 4, ал. 3, чл. 7, ал. 4 и чл. 8, ал. 1 и 2 се отпускат в размерите и за сроковете, предвидени в Наредбата за кредитната дейност (НКД) на Държавната спестовна каса (ДВ, бр. 79 от 1978 г.) за заплащане на разликата между цената на изкупения не движим имот и цената, по която държавата в момента продава новопостроени жилища, съответно до размер на окончателната цена на жилището, придобито чрез строителство по стопански начин или чрез участие в жилищностроителна кооперация. Когато разликата в стойността на жилището надвишава максималния размер на кредита, осигуряват се собствени средства.

(2) Отпуснатите кредити се олихвяват с лихвения процент, определен с § 3 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за уреждане на стари банкови задължения за кредитите на граждани за строеж и покупка на жилище по чл. 1, ал. 1, точка 1, буква "а" от този закон (ДВ, бр. 21 от 1991 г.), а разликата до основния лихвен процент, определен от Българската народна банка за съответния период, е за сметка на държавния бюджет.

Чл. 10. (1) Когато подлежащите на изкупуване или на връщане имоти - собственост на държавата по чл. 2, ал. 1, са отдадени под наем или в аренда, правоимащите лица могат да искат прекратяване на договорите на основание чл. 36, ал. 1, точка 9 от Закона за наемните отношения (ЗНО) (ДВ, бр. 53 от 1969 г.) след изтичане на сроковете по чл. 237 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) (ДВ, бр. 275 от 1950 г.). Сроковете започват да текат от влизане в сила на постановлението.

(2) Общинските народни съвети, министерствата, ведомствата, другите държавни учреждения и организации, държавните и общинските фирми и другите държавни юридически лица са длъжни до изтичане на срока, в който правата на настанените наематели са запазени, да предоставят на правоимащите лица други държавни жилища при наем, определен по тарифата по чл. 10 ЗНО.

(3) Разликата между наема, определен по тарифата по чл. 10 ЗНО, и дължимия от правоимащите лица наем при условията на свободно договаряне до изтичане на сроковете по чл. 237 ЗЗД се поема от общинския народен съвет за сметка на държавния бюджет.

(4) Ако след прекратяване на наемните отношения жилищата не бъдат освободени, общинският народен съвет изплаща на правоимащите лица обезщетение за пропуснати ползи в размер на разликата между наема, определен по тарифата по чл. 10, и дължимия наем при условията на свободно договаряне.

(5) Общинските народни съвети и другите юридически лица по ал. 2 са длъжни да настанят по реда на глава втора от ЗНО заварените наематели, с които наемните отношения са прекратени, да им предоставят за покупка държавни жилища или да им съдействат за настаняване при условията на свободно договаряне в жилищата на граждани в същото населено място.

(6) Ако на заварените наематели не могат да бъдат предоставени други жилища за покупка или за настаняване по реда на глава втора от ЗНО, разликата между наема, определен по тарифата по чл. 10 от същия закон, и дължимия наем при условията на свободно договаряне се поема от общинския народен съвет за сметка на държавния бюджет.

(7) С правото по ал. 6 се ползват и българските граждани, направили постъпки за заминаване в Република Турция през периода май - септември 1989 г., когато наетите от тях държавни или ведомствени жилища са предоставени под наем на други лица. Искането за заплащане на разликата трябва да бъде направено в едномесечен срок от влизане в сила на постановлението, но не по-късно от 31 декември 1991 г.

Чл. 11. (1) Наемател, който има право на разликата между наема по тарифата по чл. 10 ЗНО и дължимия наем при условията на свободно договаряне, подава молба до отдел "Финанси" при общинския народен съвет.

(2) Към молбата по ал. 1 се прилагат:

1. препис от решението по чл. 36, ал. 1, точка 9 ЗНО във връзка с чл. 238 ЗЗД за прекратяване на наемния договор в случаите по чл. 10, ал. 1;

2. заповед за определяне на наема по тарифата по чл. 10 ЗНО за наеманото жилище или заключение на вещо лице, назначено от отдел "Жилищно настаняване" при общинския народен съвет;

3. разписка от наемодателя за размера на наема, заплащан при условията на свободно договаряне.

Чл. 12. (1) Ръководителят на отдел "Финанси" при общинския народен съвет въз основа на представените доказателства и резултатите от извършената проверка се произнася с писмена заповед по молбата в двуседмичен срок от подаването .

(2) Когато се поема разликата между наема, определен по тарифата по чл. 10 ЗНО, и дължимия наем при условията на свободно договаряне, със заповедта се определя размерът на сумата, която трябва да се изплаща.

(3) Отказът на длъжностното лице да се произнесе по молбата или да поеме разликата в наемната цена, както и размерът на определената за изплащане сума може да се обжалват по реда на Закона за административното производство (ЗАП) (ДВ, бр. 30 от 1979 г.).

Чл. 13. (1) Въз основа на представените доказателства отдел "Финанси" при общинския народен съвет изплаща дължимите суми на правоимащото лице. Сумите се изплащат ежемесечно, а със съгласие на правоимащия могат да се изплатят и наведнъж за няколко месеца за минало време.

(2) Разликата в наема се изплаща до отпадане на основанието за нейното заплащане или до настаняване в жилище с наем по тарифата по чл. 10 ЗНО, съответно до придобиване на собствено жилище.

Чл. 14. (1) Когато за наеманото жилище наемът е определен по тарифата по чл. 10 ЗНО, а на наемателя се предоставя жилище при условията на свободно договаряне, опразването се извършва след представяне на нотариално заверен препис от вписан договор, сключен между общинския народен съвет и собственика на посоченото за настаняване жилище.

(2) Договорът трябва изрично да съдържа и задължение за общинския народен съвет за заплащане на разликата между наема, определен по тарифата по чл. 10 ЗНО, и наема, дължим при условията на свободно договаряне.

Чл. 15. (1) На работници и служители направили постъпки за заминаване в Република Турция през периода май - септември 1989 г., чии то трудови договори са прекратени и те до влизане в сила на постановлението не са започнали работа и са регистрирани като безработни в бюрата по труда, без да са получавали обезщетение и помощи по Постановление № 57 на Министерския съвет за пренасочване и ефективно използване на освобождаваната работна ръка (обн., ДВ, бр. 96 от 1989 г.; изм. и доп., бр. 81 от 1990 г.), се заплащат парични помощи в размер на минималната работна заплата, установена за страната, включително и полагащите се компенсации.

(2) Паричните помощи се изплащат за времето, през което лицата след влизане в сила на това постановление са останали без работа, но за не повече от шест месеца.

(3) Помощите се изплащат от бюрата по труда за сметка на целево отпуснати бюджетни средства. Спирането, прекратяването или възобновяването на плащанията се извършват по реда, установен от министъра на труда и социалните грижи.

Чл. 16. (1) Исканията на правоимащото лице се разглеждат и решават от комисия в състав: председател - председателят на временния общински изпълнителен комитет или оправомощено от него лице, и членове: юрисконсултът на общинския народен съвет, специалисти от отделите "Архитектура и благоустройство", "Държавни имоти" и "Финанси" и представител на местния клон на Държавната спестовна каса.

(2) Когато подлежащите на изкупуване или на връщане недвижими имоти са изкупени или са предоставени за управление и стопанисване на министерства, ведомства, други държавни учреждения или организации, на държавни и общински фирми и на други държавни юридически лица, по преценка на комисията по ал. 1 може да бъде привлечен за участие и техен представител.

(3) В едномесечен срок от изтичане на сроковете по чл. 10, ал. 7 и по § 1 от преходните и заключителните разпоредби комисията инвентаризира всички налични недвижими имоти, които подлежат на изкупуване или на връщане.

(4) Въз основа на инвентаризацията комисията по ал. 1 определя:

1. кои от подлежащите на изкупуване или на връщане недвижими имоти се намират в собственост на държавата по смисъла на чл. 2, ал. 1;

2. държавните юридически лица, които са длъжни да предадат изкупените или предоставените им за управление, стопанисване или ползване недвижими имоти за изкупуване или за връщане на правоимащите лица.

3. броя на правоимащите лица, които следва да бъдат обезщетени с друг недвижим имот или парично, размера на дължимото обезщетение, сроковете за заплащането му, както и размера на кредитите, които следва да се отпуснат за покупката на право на строеж и за ново жилищно строителство;

4. броя на наемателите, на които следва да се изплаща разликата между наема, определен по тарифата по чл. 10 ЗНО, и дължимия наем, определен при условията на свободно договаряне;

5. терените, върху които ще се отстъпи право на строеж върху държавна земя.

Чл. 17. (1) По предявените искания комисията по чл. 16, ал. 1 взема решение в едномесечен срок от изтичане на срока по чл. 16, ал. 3.

(2) Решението на комисията по чл. 16, ал. 1 подлежи на обжалване по реда на ЗАП.

Чл. 18. (1) Недвижимите имоти, които се намират в собственост на държавата, се прехвърлят на правоимащото лице със заповед на министъра на финансите въз основа на направеното предложение от председателя на временния общински изпълнителен комитет по местонахождението на имота. Заповедта за отписване на имота от актовите книги за държавните имоти се отразява върху акта за държавна собственост, съставен за имота.

(2) Когато правоимащото лице се обезщетява с друг равностоен недвижим имот, прехвърлянето на собственост се извършва със заповед на председателя на временния общински изпълнителен комитет по местонахождението на имота, въз основа на която се сключва писмен договор. Върху съставения акт за държавна собственост на имота, собствеността върху който подлежи на възстановяване, се отразяват заповедта и договорът за предоставения в обезщетение друг недвижим имот. Същото отбелязване се прави и върху акта, съставен за държавния имот, даден в обезщетение. Върху акта се отбелязват и документът и изплатената сума, представляваща размера на следващото се обезщетение по чл. 5.

(3) Когато правоимащото лице се обезщетява с пари върху акта, съставен за държавния имот, се отразява и документът за изплатената сума.