ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 135 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 17 ЮЛИ 1992 Г. ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НОВА МИНИМАЛНА РАБОТНА ЗАПЛАТА ЗА СТРАНАТА И ЗА КОМПЕНСИРАНЕ НА НЯКОИ ДОХОДИ НА НАСЕЛЕНИЕТО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 135 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 17 ЮЛИ 1992 Г. ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НОВА МИНИМАЛНА РАБОТНА ЗАПЛАТА ЗА СТРАНАТА И ЗА КОМПЕНСИРАНЕ НА НЯКОИ ДОХОДИ НА НАСЕЛЕНИЕТО
Обн. ДВ. бр.59 от 21 Юли 1992г., изм. ДВ. бр.83 от 13 Октомври 1992г.
Изтекъл срок на действие.
МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ
ПОСТАНОВИ:
Чл. 1. (1) Утвърждава от 1 юли 1992 г. минимална месечна работна заплата за страната в размер 850 лв. и минимална часова заплата в размер 4,72 лв. при нормална продължителност на законоустановеното работно време.
(2) Министерството на труда и социалните грижи и Министерството на финансите тримесечно след обсъждане в Националния съвет за социално партньорство да внасят предложение в Министерския съвет за необходимостта от разглеждане и изменение на минималната месечна работна заплата във връзка с изменението на цените на дребно.
Чл. 2. Препоръчва на ръководителите на предприятията и организациите:
1. да започнат преговори със синдикатите в съответствие с чл. 7, т. 6 от Наредбата за договаряне на работната заплата, приета с Постановление № 129 на Министерския съвет от 1991 г. за преминаване към договаряне на работната заплата (обн., ДВ, бр. 55 от 1991 г.; изм., бр. 64 от 1991 г.; попр., бр. 70 от 1991 г.; доп., бр. 90 и 94 от 1991 г. и бр. 35 от 1992 г.) и в рамките на финансовите си възможности и постигнатите договорености да направят необходимите изменения на работните заплати, произтичащи от инфлацията или други икономически фактори;
2. да разкрият допълнителни възможности за повишаване ефективността от производствено-стопанската дейност и за увеличаване на реализацията като предпоставка за нарастване на работната заплата.
Чл. 3. Определя от 1 юли 1992 г. месечни компенсации в размер 170 лв. за всяко дете:
1. към месечните добавки и помощи за деца с изключение на тези, изплащани при условията и по реда на Правилника за социално подпомагане;
2. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1992 г.) към обезщетенията и помощите за отглеждане на деца по чл. 3ж от Указа за насърчаване на раждаемостта.
Чл. 4. (1) Определените с това постановление компенсации за всяко отделно социално плащане се отнасят за пълен месец.
(2) При непълен месец компенсацията за всяко отделно плащане се определя пропорционално на дните, включени в срока за получаване на добавките или помощите.
Заключителни разпоредби
§ 1. Отменят се считано от 1 юли 1992 г.:
1. Точка 5 на чл. 4 от Постановление № 8 на Министерския съвет от 1991 г. за либерализиране на цените и социалната защита на населението(обн., ДВ, бр. 9 от 1991 г.; изм. и доп., ДВ, бр. 13, 18, 27, 33, 45, 49, 65, 81 и 92 от 1991 г.).
2. Букви "б" от т. 5 и т. 10 на чл. 2 от Постановление № 85 на Министерския съвет от 1991 г. за допълнителна социална защита на населението при либерализирането на цените (ДВ, бр. 38 от 1991 г.).
3. Член 6 от Постановление № 121 на Министерския съвет от 1991 г. за компенсиране доходите на населението (обн., ДВ, бр. 51; изм., бр. 92 от 1991 г.).
§ 2. В Постановление № 129 на Министерския съвет от 1991 г. за преминаване към договаряне на работната заплата (обн., ДВ, бр. 55 от 1991 г.; изм., бр. 64 от 1991 г.; попр., бр. 70 от 1991 г.; доп., бр. 90 и 94 от 1991 г. и бр. 35 от 1992 г.) се правят следните изменения считано от 1 юли 1992 г.:
1. Алинея 1 на чл. 3 се отменя.
2. Алинея 1, 2 и 3 на чл. 10 се изменят така:
"Чл. 10. (1) Към размерите на пенсиите, отпуснати от 1 юли 1992 г. и изчислени по чл. 10, 17 и 20 от Закона за пенсиите, се дава добавка в размер 341 лв.
(2) Когато се получава повече от една пенсия, добавката по ал. 1 се дава само към пенсията, която се изплаща в пълен размер.
(3) За всеки месец след 1 февруари 1992 г., за който лицето(наследодателят) е получило трудово възнаграждение, договорено по условията на това постановление, и то е включено в базата за изчисляване размера на пенсията му, добавката по ал. 1 се намалява пропорционално."
§ 3. В Постановление № 57 на Министерския съвет от 1989 г. за пренасочване и ефективно използване на освобождаваната работна сила (обн., ДВ, бр. 96 от 1989 г.; изм. и доп., бр. 81 от 1990 г., бр. 23, 49 и 91 от 1991 г. и бр. 35 и 43 от 1992 г.) се правят следните изменения считано от 1 юли 1992 г.:
1. В чл. 1, ал. 2 изречение първо се изменя така:
"(2) Паричното обезщетение за лицата, които са работили по трудово правоотношение при пълно работно време, е в размер 60 на сто от средномесечното брутно трудово възнаграждение за последните шест месеца, върху което са правени вноски във фонд "Професионална квалификация и безработица", но не по-малко от 90 на сто и не повече от 140 на сто от минималната работна заплата."
2. В чл. 3 думите "минимална работна заплата" се заменят с "80 на сто от минималната работна заплата".
§ 4. Лицата, които до влизането в сила на това постановление получават по-голям размер обезщетение за безработица по Постановление № 57 на Министерския съвет от 1989 г. от този, определен по реда на § 3 на това постановление, запазват размера на получаваното досега парично обезщетение.
§ 5. Възлага на Министерството на финансите да отрази произтичащите от това постановление промени в държавния бюджет за 1992 година.
§ 6. Министърът на труда и социалните грижи и министърът на финансите дават разяснения по прилагането на това постановление.
