ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 209 на Министерския съвет от 27 октомври 1992 г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НОРМАТИВНИ АКТОВЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 209 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 27 ОКТОМВРИ 1992 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НОРМАТИВНИ АКТОВЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ
Обн. ДВ. бр.90 от 6 Ноември 1992г., изм. ДВ. бр.68 от 10 Август 1993г., изм. ДВ. бр.45 от 28 Май 1996г.
МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ
П О С Т А Н О В И:
§ 1. В Постановление № 57 на Министерския съвет от 1989 г. за пренасочване и ефективно използване на освобождаваната работна сила (обн., ДВ, бр. 96 от 1989 г.; изм. и доп., бр. 81 от 1990 г., бр. 23, 49 и 91 от 1991 г. и бр. 35, 43 и 59 от 1992 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 1:
а) в ал. 1 се добавя ново изречение:
"Обезщетения се изплащат и при обявяване на трудовия договор за недействителен по реда на чл. 74 от Кодекса на труда, когато работникът е действал добросъвестно при сключването му.";
б) алинея 7 се изменя така:
"(7) Времето, през което работниците и служителите са получавали парични обезщетения по това постановление, в това число и когато първото от тях е по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда, се зачита за трудов стаж при пенсиониране. Отразяването на този трудов стаж в трудовата книжка се извършва от бюрата по труда.";
в) в ал. 8 думите "и социалните помощи" се заличават;
г) в ал. 10 думите "по инициатива на фирмата или организацията" се заменят с "по реда на чл. 1, ал. 1".
2. Член 2 се изменя така:
"Чл. 2. (1) Освободените работници и служители по чл. 1, за да получават предвидените обезщетения и помощи, следва да се регистрират в бюрата по труда по адресната си регистрация в седемдневен срок от освобождаването им от работа. При уважителни причини, изложени писмено, този срок може да бъде удължен от ръководителя на бюрото по труда. За изплащане на обезщетението по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда не се изисква регистрация.
(2) Когато регистрацията е извършена по-късно, обезщетенията и помощите се изплащат от датата на регистрацията за оставащия период, предвиден в таблицата по чл. 1, ал. 3.
(3) Обезщетенията и помощите се изплащат на лицата след представяне на декларация от тях, че търсят активно работа и са на разположение на бюрата по труда да започнат работа, както и че не са налице основанията по чл. 4, ал. 1, 2 и 4.
(4) Лицата, които получават обезщетения и помощи по това постановление, потвърждават декларацията по ал. 3 най-малко веднъж месечно.
(5) Получаващите обезщетения и помощи по това постановление лица са длъжни да са на разположение на бюрото по труда, където са регистрирани, и да се явяват при повикване за предлагане на подходяща работа.
(6) Декларация, че търсят активно работа и са на разположение на бюрата по труда да започнат работа представят и потвърждават ежемесечно и лицата, искащи помощи от органите по социалното подпомагане.
(7) Лицата, регистрирани на общо основание, потвърждават регистрацията си веднъж месечно, като непотвърдилите отпадат от регистъра."
3. Към чл. 3 се създава нова ал. 6:
"(6) За получаване на помощи по предходните алинеи се прилагат разпоредбите на чл. 2, ал. 2, 3, 4 и 5."
4. В чл. 4 се правят следните изменения:
а) алинея 1 се изменя така:
"Чл. 4. (1) Паричните обезщетения и социални помощи не се изплащат, когато лицето:
1. работи по трудово правоотношение;
2. е регистрирано като търговец по реда на Търговския закон или полага труд като член-кооператор по реда на Закона за кооперациите;
3. работи като земеделски стопанин, получава доходи от упражняване на занаят, свободна професия, извършване на услуги по регистрация или от друга регистрирана трудова дейност;
4. получава или е придобил право на пенсия. На лицата, които имат право на работа съгласно решение на ТЕЛК и получават пенсия, отпусната въз основа на загубена трудоспособност, чийто размер е по-малък от размера на полагащото се обезщетение, им се изплаща разликата между обезщетението и пенсията с добавките към нея без тези по Указа за насърчаване на раждаемостта. Право на тази разлика имат и лицата, които получават наследствена пенсия;
5. постъпи на редовно обучение в учебно заведение или за отбиване на редовната си военна служба;
6. получава трайно месечни доходи по граждански договор в размер, по-висок от 150 на сто от минималната работна заплата, установена за страната;
7. придобие право на обезщетение за временна нетрудоспособност. Ако размерът на това обезщетение е по-нисък от размера на обезщетението при безработица, бюрото по труда изплаща разликата;
8. не се явява по неуважителни причини в бюрото по труда - за периода на неявяването.";
б) в т. 1 на ал. 2 след думите "посочени в" се добавя "т. 1 - 5 на", а т. 4 и 5 се заличават;
в) алинея 4 се изменя така:
"(4) Изплащането на паричното обезщетение и социалната помощ се спира, когато лицето:
1. работи по срочен трудов договор за срок, по-кратък от 6 месеца;
2. получава трайно месечен доход по граждански договор, по-висок от 150 на сто от минималната работна заплата, установена за страната;
3. бъде задържано от органите на властта, без да бъде привлечено като обвиняем или е било оправдано, или наказателното преследване е било прекратено поради това, че не е извършено деянието или че извършеното деяние не съставлява престъпление;
4. бъде повикано на военен учебен сбор или преподготовка за повече от 5 дни.";
г) алинея 5 се изменя така:
"(5) Срокът за изплащането на паричните обезщетения и помощи в случаите по ал. 4, т. 1, 3 и 4 се удължава с периода на спирането.";
д) алинея 6 се изменя така:
"(6) Когато лицето работи по граждански договор при условията на т. 2 на ал. 4, който приключва в рамките на срока за изплащане на паричните обезщетения и помощи, има право на тях за оставащия период, без да се удължава срокът с периода на гражданския договор.";
е) алинея 7 се отменя.
5. Член 5 се изменя така:
"Чл. 5. Паричните обезщетения и помощи с изключение на обезщетенията по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда, както и разходите за квалификация и преквалификация се изплащат от фонд "Професионална квалификация и безработица"."
6. В ал. 3 на чл. 6 се правят следните изменения:
а) в т. 4 думите "чл. 5" се заменят с "това постановление";
б) създават се нови т. 5 и 6:
"5. удостоверяват пред териториалните органи за социални грижи обстоятелствата по чл. 6, ал. 1, т. 5 от Правилника за социално подпомагане (ДВ, бр. 59 от 1992 г.);
6. осъществяват специализиран контрол по спазване на законодателството по заетостта и безработицата, по правомерността на получаваните обезщетения и помощи и по облекченията и стимулите, изплащани от фонд "Професионална квалификация и безработица"."
7. В чл. 7 се правят следните изменения:
а) създава се нова ал. 2:
"(2) Работодателите освен организациите на бюджетна издръжка правят задължителни вноски във фонд "Професионална квалификация и безработица" върху фактически начислените средства за работна заплата. Размерът на тези вноски се определя с отделен нормативен акт.";
б) алинеи 2, 3, 4 и 5 стават съответно 3, 4, 5 и 6.
8. В чл. 8 се правят следните изменения:
а) алинея 2 се изменя така:
"(2) Бюрата по труда съвместно с общинските съвети и организации с идеална цел разработват програми за разкриване на работни места.";
б) алинея 3 се изменя така:
"(3) На разкритите по ал. 2 работни места се наемат на работа по трудов договор за определено време продължително безработни лица, регистрирани в бюрата по труда повече от 12 месеца, както и лица, които получават парично обезщетение и социални помощи.";
в) създават се нови ал. 4 и 5:
"(4) За изплащане на част от работните заплати на лицата по ал. 3 бюрата по труда превеждат по договор на организацията работодател суми за сметка на фонд "Професионална квалификация и безработица", както следва:
1. за продължително безработните лица - 90 на сто от минималната работна заплата за срок не по-дълъг от 5 месеца;
2. за лицата, които получават парично обезщетение - размера на полагащото им се обезщетение за срока, на който имат право.
(5) Лицата, наети на работа по ал. 3, се осигуряват за всички осигурителни случаи за сметка на работодателя. За тези лица вноски във фонд "Професионална квалификация и безработица" не се правят."
§ 2. В Постановление № 110 на Министерския съвет от 1991 г. за решаване на неотложни проблеми на заетостта и безработицата (обн., ДВ, бр. 49 от 1991 г.; изм., бр. 91 от 1991 г. и бр. 35 от 1992 г.) се правят следните изменения:
1. Член 5 се изменя така:
"Чл. 5. (1) Лицата, които са регистрирани като безработни и поискат да започнат стопанска дейност самостоятелно или с други лица, след представяне на обоснован проект пред бюрата по труда получават наведнъж обезщетенията и помощите, на които имат право по Постановление № 57 на Министерския съвет от 1989 г.
(2) Бюрата по труда се произнасят задължително по проекта в срок от един месец след представянето му.
(3) Ако с проекта по ал. 1 се осигурява заетост на втори член от семейството, който е регистриран в бюрото по труда като безработен и не получава парично обезщетение, се отпуска допълнително сума в размер четири месечни минимални работни заплати.
(4) Условията за използване на сумите, сроковете за започване на дейността и последиците при неизпълнение се уреждат с писмен договор между бюрото по труда и безработното лице.
(5) Ако в сроковете на Постановление № 57 на Министерския съвет от 1989 г. безработното лице започне работа по трудово правоотношение, то възстановява във фонд "Професионална квалификация и безработица" получените по ал. 1 и 3 суми, на които няма право.
(6) Сумите по ал. 1 и 3 не подлежат на възстановяване, ако лицето е спазило условията на договора по ал. 4 и упражнява дейността, предвидена в защитения проект за стопанска дейност.
(7) Лицата, които ползват режима по ал. 1, имат право на безплатна квалификация или преквалификация за срок не по-дълъг от 3 месеца."
2. В ал. 1, изречение първо на чл. 7 думите "минимална работна заплата" се заменят с "80 на сто от минималната работна заплата".
3. В ал. 1 на чл. 9 думите "Указ № 56 за стопанската дейност" се заменят с "действащото законодателство".
Допълнителни разпоредби
§ 3. (Изм. - ДВ, бр. 68 от 1993 г.) Земеделски стопанин по смисъла на т. 3 на ал. 1 на чл. 4 от Постановление № 57 на Министерския съвет от 1989 г. е лице, чието основно занятие е селскостопанска дейност, от която получава месечен доход не по-малък от минималната работна заплата.
§ 4. (Изм. - ДВ, бр. 45 от 1996 г.) Уважителни причини за неявяване в бюрото по труда са задържането на лицето от органите на властта, явяването му в съд или следствен орган, участието в учебно-мобилизационно мероприятие, заболяване или други причини, за които бюрото по труда е дало предварително разрешение.
§ 5. (1) Лицата по § 48 от Закона за изменение и допълнение на Закона за пенсиите (ДВ, бр. 52 от 1992 г.), които запазват правата си по отменения чл. 9 от Закона за пенсиите, запазват и правата си до 31 декември 1992 г. по т. 4, ал. 1 на чл. 4 от Постановление № 57 на Министерския съвет от 1989 г., действаща до влизане в сила на това постановление.
(2) Отмяната на т. 4 на ал. 2 на чл. 4 влиза в сила от 1 януари 1993 г.
§ 6. Изпълнението на това постановление се възлага на министъра на труда и социалните грижи.