ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 33 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 12 ФЕВРУАРИ 1993 Г. ЗА ВЪВЕЖДАНЕ НА ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПРЕДСТАВЯНЕ НА МИНИМАЛНИ СРЕДСТВА ЗА ВЛИЗАНЕ И ПРЕБИВАВАНЕ НА ЧУЖДЕНЦИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 33 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 12 ФЕВРУАРИ 1993 Г. ЗА ВЪВЕЖДАНЕ НА ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПРЕДСТАВЯНЕ НА МИНИМАЛНИ СРЕДСТВА ЗА ВЛИЗАНЕ И ПРЕБИВАВАНЕ НА ЧУЖДЕНЦИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Обн. ДВ. бр.15 от 23 Февруари 1993г., отм. ДВ. бр.20 от 5 Март 1999г.
Отменено с § 2, т. 1 от заключителните разпоредби на Постановление № 35 на Министерския съвет от 25 февруари 1999 г. за приемане на Наредба за условията и реда за издаване на визи от дипломатическите и консулските представителства на Република България - ДВ, бр. 20 от 5 март 1999 г.
МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ
ПОСТАНОВИ:
Чл. 1. (1) Всяко лице, гражданин на една от изброените в приложението страни, при влизане в Република България представя на граничния контролно-пропускателен пункт (ГКПП) средства в свободно конвертируема валута в размер 50 щатски долара за всеки ден пребиваване, както и средства или документ за завръщане (самолетен билет, жп билет и др.). Когато посещението е с делова цел, задължително се изисква и покана декларация за бизнеспътуване на чужденец в Република България.
(2) От изискванията по предходната алинея се освобождават чужденците, притежаващи покани декларации за частни посещения, поканените от български държавни органи, пътуващите въз основа на безвалутния обмен между политически, обществени, синдикални, научни, културни, образователни и спортни организации или институти и предплатилите туристически услуги.
Чл. 2. Продължителността на срока при частно посещение не може да бъде по-голяма от 30 дни с изключение за лицата, които гостуват на съпруг, деца или родители.
Чл. 3. Пътуващите въз основа на безвалутния обмен чужденци при условията на ал. 2 на чл. 1 представят покана от българска страна или телекс, изпратен чрез отдел "Консулски отношения" на Министерството на външните работи.
Заключителни разпоредби
§ 1. Разпоредбите на постановлението не се отнасят за притежателите на дипломатически и служебни паспорти, издадени от министерствата на външните работи на посочените в приложението към чл. 1, ал. 1 страни.
§ 2. Изпълнението и контролът по прилагането на постановлението се възлагат на министъра на вътрешните работи и на министъра на външните работи.
Приложение към чл. 1, ал. 1
1. Алжир.
2. Ангола.
3. Афганистан.
4. Бангладеш.
5. Белиз.
6. Бенин.
7. Боливия.
8. Ботсвана.
9. Буркина Фасо.
10. Бурунди.
11. Бутан.
12. Венецуела.
13. Виетнам.
14. Габон.
15. Гамбия.
16. Гана.
17. Гвиана.
18. Гвинея-Бисау.
19. Джибути.
20. Египет.
21. Еквадор.
22. Етиопия.
23. Заир.
24. Замбия.
25. Индия.
26. Индонезия.
27. Ирак.
28. Иран.
29. Йемен.
30. Йордания.
31. Камбоджа.
32. Камерун.
33. Кения.
34. Колумбия.
35. Конго.
36. Коста Рика.
37. Кот д'Ивоар.
38. Лесото.
39. Либерия.
40. Либия.
41. Ливан.
42. Мавритания.
43. Мадагаскар.
44. Малави.
45. Малайзия.
46. Мали.
47. Мароко.
48. Мозамбик.
49. Намибия.
50. Непал.
51. Нигер.
52. Нигерия.
53. Никарагуа.
54. Пакистан.
55. Панама.
56. Папуа.
57. Парагвай.
58. Перу.
59. Руанда.
60. Салвадор.
61. Сао Томе и Принсипи.
62. Свазиленд.
63. Сенегал.
64. Сиера Леоне.
65. Сирия.
66. Сомалия.
67. Судан.
68. Суринам.
69. Тайланд.
70. Танзания.
71. Того.
72. Уганда.
73. Филипини.
74. Френска Гвиана.
75. Хаити.
76. Хондурас.
77. Централна Африканска република.
78. Чад.
79. Шри Ланка.
