ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 51 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 15 МАРТ 1993 Г. ЗА ПРИЕМАНЕ НА ПРАВИЛА ЗА РАБОТА НА НАЦИОНАЛНАТА СИСТЕМА ЗА ТРИСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 51 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 15 МАРТ 1993 Г. ЗА ПРИЕМАНЕ НА ПРАВИЛА ЗА РАБОТА НА НАЦИОНАЛНАТА СИСТЕМА ЗА ТРИСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО
Обн. ДВ. бр.23 от 23 Март 1993г., отм. ДВ. бр.56 от 22 Юни 2001г.
Загубило значение. Виж Постановление № 147 на Министерския съвет от 11 юни 2001 г. за отменяне на Правилата за работа на Националната система за тристранно сътрудничество, приети с Постановление № 51 на Министерския съвет от 1993 г. - ДВ, бр. 56 от 22 юни 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.
МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ
П О С Т А Н О В И:
Член единствен. Приема Правила за работа на Националната система за тристранно сътрудничество.
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 1. В Постановление № 7 на Министерския съвет от 1993 г. за признаване на организациите на работниците и служителите и на работодателите за представителни на национално равнище в тристранното сътрудничество (ДВ, бр. 8 от 1993 г.) навсякъде думите "Националния съвет по социално сътрудничество" се заменят с "Националния съвет за тристранно сътрудничество".
§ 2. Това постановление се издава на основание чл. 3, ал. 2 от Кодекса на труда и влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".
ПРАВИЛА ЗА РАБОТА НА НАЦИОНАЛНАТА СИСТЕМА ЗА ТРИСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО
Приети с Постановление № 51 на Министерския съвет от 15 март 1993 г., обн., ДВ, бр. 23 от 23 март 1993 г.
Националната система за тристранно сътрудничество се изгражда на национално, национално отраслово, национално браншово, областно, общинско и друго регионално равнище и в отделните предприятия и организации.
I. ТРИСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО НА НАЦИОНАЛНО РАВНИЩЕ
1. Националният съвет за тристранно сътрудничество е орган за осъществяване на консултации и сътрудничество при решаването на национално равнище на въпросите на трудовите и осигурителните отношения и на жизненото равнище.
2. В Националния съвет за тристранно сътрудничество участват представители на правителството, на организациите на работниците и служителите и на работодателите, признати за представителни от Министерския съвет.
3. Страните в Националния съвет за тристранно сътрудничество се представляват:
а) правителството - от заместник министър-председател и други двама членове на Министерския съвет или ръководители на централни ведомства в зависимост от въпросите, които се обсъждат;
б) организациите на работниците и служителите - от не повече от трима упълномощени представители на всяка една от организациите, признати за представителни;
в) организациите на работодателите - от не повече от трима упълномощени представители на всяка една от организациите, признати за представителни.
На заседанията могат да присъстват по отделни въпроси не повече от двама експерти на всеки от участниците.
4. При съгласие участниците в Националния съвет за тристранно сътрудничество и комисиите към него могат да поканят за отделни заседания и други национални организации или институти, когато се разглеждат конкретни проблеми, свързани с тяхната дейност и интереси.
5. Председател на Националния съвет за тристранно сътрудничество е заместник министър-председател, който е упълномощен да представлява правителството в съвета.
6. Към Националния съвет за тристранно сътрудничество се изгражда Секретариат, който осигурява организацията на дейността, техническото и административното обслужване на участниците в него. Ръководителят на Секретариата е секретар на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
7. Националният съвет за тристранно сътрудничество провежда редовни заседания по утвърден от участниците график. Секретарят на съвета уведомява участниците за мястото, датата и часа на провеждане на заседанието и им осигурява необходимите материали по предлаганите за разглеждане въпроси най-малко 3 дни преди заседанието.
8. За обсъждане на внезапно възникнали въпроси по искане на всеки от участниците Националният съвет за тристранно сътрудничество може да проведе извънредни заседания. В тези случаи участникът, поискал свикването на съвета, съгласува с останалите датата на провеждането на заседанието и осигурява своевременното получаване на необходимите материали, ако такива ще се обсъждат.
9. Заседанията на Националния съвет за тристранно сътрудничество се ръководят от председателя на съвета, а в негово отсъствие - от упълномощен от него член на правителството.
10. По обсъжданите проблеми Националният съвет за тристранно сътрудничество приема споразумения при наличието на консенсус между всички участници в заседанието. Споразуменията се подписват от упълномощен представител на всеки от участниците.
Участник, който е бил поканен на заседанието, но не е присъствал, може допълнително да заяви дали поддържа или не поддържа споразумението.
11. При постигнато споразумение всеки от участниците в Националния съвет за тристранно сътрудничество се придържа към него и предприема действия за изпълнението му в рамките на своите правомощия.
При настъпили изменения в интересите вследствие на силно променени икономически и социални условия в страната всеки от участниците може да поиска да се внесат корекции в постигнатото вече споразумение или да се приеме ново споразумение.
12. По споразумение, взето при наличие на консенсус между всички участници, Националният съвет за тристранно сътрудничество може да определи въпросите, по които страните се договарят на национално равнище.
13. При непостигане на споразумение по обсъжданите въпроси съображенията на участниците се оформят в протокол, подписан от упълномощените им представители. В тези случаи председателят на Националния съвет за тристранно сътрудничество внася протокола за разглеждане в съответната държавна институция.
14. Заседанията на Националния съвет за тристранно сътрудничество са редовни, когато на тях присъстват представители на всички участници или когато на тях не присъстват упълномощени представители на някои от участниците от страна на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите, в случай че те са били редовно уведомени.
Заседанията не могат да се проведат, когато на тях не присъстват представители на някоя от страните в тристранното сътрудничество.
15. Към Националния съвет за тристранно сътрудничество се изграждат следните постоянни комисии по:
а) работната сила - заетост, безработица, квалификация и преквалификация;
б) доходите, цените и жизненото равнище;
в) колективните трудови спорове;
г) социалното осигуряване и социалното подпомагане;
д) международното трудово законодателство и работа с МОТ;
е) условията на труд;
ж) приватизацията и преструктурирането на икономиката;
з) финансово-кредитните и данъчните отношения;
и) специфичните проблеми на работещите в организациите на бюджетна издръжка.
16. В комисиите се включват експерти, упълномощени от участниците в Националния съвет за тристранно сътрудничество.
17. Всяка комисия избира свой председател, който организира нейната работа и ръководи заседанията. Заседанията са редовни и когато на тях не присъстват упълномощени представители на някои от участниците от страна на представителни организации на работниците и служителите и на работодателите, в случай че те са били редовно уведомени.
18. Заседанията на комисиите се свикват по искане на всеки от участниците в тях. В тези случаи материалите, които ще се обсъждат, се представят своевременно на председателя на комисията с оглед получаването им от останалите участници най-малко 2 дни преди деня на заседанието.
19. В Националния съвет за тристранно сътрудничество не се внасят за обсъждане въпроси, които предварително не са разглеждани в съответните комисии, освен в случаите по т. 8.
20. На заседанията на Националния съвет за тристранно сътрудничество и на комисиите се води протокол, който се подписва от всички участници.
II. ТРИСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО НА НАЦИОНАЛНО ОТРАСЛОВО, НАЦИОНАЛНО БРАНШОВО, ОБЛАСТНО, ОБЩИНСКО И ДРУГО РЕГИОНАЛНО РАВНИЩЕ
21. По искане на отрасловите или браншовите структури на всеки от участниците в Националния съвет за тристранно сътрудничество в отделните министерства, комитети и други ведомства се формират отраслови или браншови съвети за тристранно сътрудничество. Страни в тези съвети са:
а) министерство, комитет или друго централно ведомство;
б) националните отраслови или браншови федерации, съюзи и синдикати на представителните организации на работниците и служителите - участници в Националния съвет за тристранно сътрудничество;
в) отраслови или браншови структури на представителните организации на работодателите, които са участници в Националния съвет за тристранно сътрудничество.
22. Към отрасловите и браншовите съвети за тристранно сътрудничество могат да се създават на паритетни начала експертни комисии.
23. До споразумение по обсъжданите проблеми в отрасловите и в браншовите съвети за тристранно сътрудничество се стига при наличие на консенсус между отделните участници. При постигане на споразумение всеки от участниците предприема действия за решаване на проблема в рамките на своите правомощия.
24. Нерешени в отрасловите и в браншовите съвети за тристранно сътрудничество проблеми не могат да бъдат предмет на обсъждане в Националния съвет за тристранно сътрудничество, в т.ч. и в неговите комисии, освен в случаите по т. 8 или когато са от неговата изрична компетентност.
25. Отрасловите и браншовите съвети за тристранно сътрудничество сами определят процедурата и организацията на своята работа.
26. При изработване на споразумения отрасловите и браншовите съвети за тристранно сътрудничество се ръководят от споразуменията на Националния съвет за тристранно сътрудничество, които имат за тях задължителен характер.
27. По искане на регионалните структури на всеки от участниците в Националния съвет за тристранно сътрудничество се формират областни, общински и други регионални съвети за тристранно сътрудничество. Страни в тези съвети могат да бъдат съответно:
а) областният управител, кметът на общината и други органи на местната държавна администрация;
б) областни, общински и други регионални съюзи на работодателите, които са участници в Националния съвет за тристранно сътрудничество, ако има създадени такива съюзи;
в) областни, общински и други регионални организации на работниците и служителите, които са участници в Националния съвет за тристранно сътрудничество, ако има създадени такива организации.
28. Регионалните съвети за тристранно сътрудничество сами определят процедурата и организацията на своята работа.
29. До споразумение по обсъжданите проблеми в регионалните съвети за тристранно сътрудничество се стига при наличие на консенсус между отделните участници. При постигане на споразумение всеки от участниците предприема необходимите действия за изпълнението му в съответствие със своите правомощия.
30. Нерешените в регионалните съвети за тристранно сътрудничество проблеми не могат да бъдат предмет на обсъждане в Националния съвет за тристранно сътрудничество, в т.ч. и в неговите комисии, освен в случаите по т. 8 или когато са от неговата изрична компетентност.
III. СОЦИАЛНО СЪТРУДНИЧЕСТВО В ПРЕДПРИЯТИЯТА И ОРГАНИЗАЦИИТЕ
31. Социалното сътрудничество в предприятията и организациите се осъществява в съответствие с разпоредбите на Кодекса на труда, като се спазват и постигнатите договорености в тристранното сътрудничество на национално, национално отраслово, национално браншово, областно, общинско и друго регионално равнище.
IV. ДРУГИ УСЛОВИЯ
32. Организационно-техническото и финансовото обслужване на дейността по тристранното сътрудничество се осигурява от:
а) Министерския съвет - на национално равнище;
б) министерствата и другите централни ведомства - на национално отраслово и национално браншово равнище;
в) областния управител, кмета на общината и другите органи на местната държавна администрация - на териториално равнище;
г) работодателите - в предприятията, учрежденията и организациите.
33. Националният съвет за тристранно сътрудничество издава всяко тримесечие информационен бюлетин за отразяване на своята дейност.
34. Промени в тези правила се извършват с акт на Министерския съвет след споразумение между участниците в Националния съвет за тристранно сътрудничество.