ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 144 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 29 ЮЛИ 1994 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА НАРОДНОТО ЗДРАВЕ, УТВЪРДЕН С ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 1974 Г.
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 144 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 29 ЮЛИ 1994 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА НАРОДНОТО ЗДРАВЕ, УТВЪРДЕН С ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 1974 Г.
Обн. ДВ. бр.65 от 12 Август 1994г.
МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ
ПОСТАНОВИ:
§ 1. В чл. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Съгласно чл. 2, ал. 1 и чл. 26, ал. 1 и 2 от Закона за народното здраве, наричан по-нататък за краткост "закона", всеки български гражданин има право на безплатна медицинска помощ в държавните здравни заведения. Български гражданин, постоянно живеещ в чужбина, има право на безплатна медицинска помощ в България само ако към деня, в който е възникнала необходимостта от медицинска помощ, е пребивавал в България без прекъсване повече от шест месеца."
2. Създава се нова ал. 2:
"(2) Безплатната медицинска помощ включва:
1. всички амбулаторни и домашни прегледи, операции, манипулации и изследвания, извършвани с диагностична, лечебна и профилактична цел;
2. болничното лечение, лечението при домашен стационар, ражданията в лечебно-профилактичните заведения и лечението в санаториумите, с изключение на допълнителни услуги, използвани по желание - самостоятелна стая, телевизор, телефон, меню по избор и др.;
3. лекуването на зъбите и заболяванията на устната кухина, с изключение на зъбните протези, за които се заплаща само стойността на употребените материали;
4. задължителните имунизации и противоепидемичните мероприятия, които се извършват по предписание на органите на държавния санитарен контрол;
5. абортите на ученички, студентки и непълнолетни, абортите по медицински показания и абортите при бременност от изнасилване;
6. лекарствените средства и храни с лечебни свойства за домашно лечение, отпускани безплатно или срещу частично заплащане на граждани, страдащи от определени заболявания."
3. Досегашните ал. 2, 3 и 4 стават съответно ал. 3, 4 и 5.
§ 2. Член 2 се изменя така:
"Чл. 2. (1) Държавните здравни заведения по чл. 2, ал. 3 от закона се създават, преобразуват и закриват съгласувано с министъра на здравеопазването.
(2) Изискванията, на които трябва да отговарят здравните заведения, се определят с наредба на министъра на здравеопазването."
§ 3. Член 3 се изменя така:
"Чл. 3. Министерството на здравеопазването (МЗ) чрез своите звена на централно подчинение осъществява организационно и методическо ръководство и контрол на здравните органи и заведения и на други звена, осъществяващи здравеопазна дейност, по отношение на:
1. планирането, организацията, координацията и интеграцията на дейностите по профилактиката, диагностиката, лечението и медицинската рехабилитация;
2. опазването и укрепването на общественото здраве и хигиенно-противоепидемичното осигуряване;
3. определянето на обема и съдържанието на дейността на здравните заведения, както и на организацията по прилагането и внедряването на нови методи и технологии;
4. териториалното разпределение и ефективното използване на ресурсите в здравеопазването;
5. следдипломното обучение и квалификацията на висшите, полувисшите и средните медицински кадри и немедицински специалисти в системата на здравеопазването."
§ 4. В чл. 4 се правят следните изменения:
1. В първото изречение думите "Министерството на народната отбрана" се заменят с "Министерството на отбраната", а изразът "което се свежда предимно до" се заменя с "което се свежда предимно по".
2. Точка 1 се изменя така:
"1. следдипломното обучение на кадрите в системата на здравеопазването".
3. В т. 2 думите "общите" и "съобразно постиженията на медицинската наука" се заличават.
§ 5. Член 5 се изменя така:
"Чл. 5. (1) Министерството на здравеопазването организира и ръководи експертизата на трудоспособността на гражданите. Министерството на здравеопазването съвместно с Министерството на труда и социалните грижи съгласувано с централните ръководства на синдикалните организации разработват принципите и критериите за определяне трудоспособността на гражданите.
(2) Експертизата на трудоспособността е неразделна част от лечебно-профилактичната дейност и включва определянето на временна или трайна загуба на трудоспособността."
§ 6. Член 6 се изменя така:
"Чл. 6. (1) Експертизата на временната нетрудоспособност и преценката за необходимостта от трудоустрояване се извършват от лекуващите лекари, стоматолози и фелдшери, работещи в държавни и частни здравни заведения и кабинети, лекарските консултативни комисии (ЛКК), трудово-експертните лекарски комисии (ТЕЛК) и Централната трудово-експертна лекарска комисия (ЦТЕЛК).
(2) Експертизата на трайната нетрудоспособност се осъществява от ТЕЛК и ЦТЕЛК и включва определянето на: група инвалидност, дата на инвалидизирането, срок на инвалидността, причинна връзка и трудонасочване.
(3) Заключение за трудоустрояване без група инвалидност се прави от лекуващите лекари и ЛКК."
§ 7. Член 7 се изменя така:
"Чл. 7. (1) Лекарските консултативни комисии се създават към държавни и частни здравни заведения.
(2) Съставът и председателят на ЛКК се определят със заповед на медицинския директор на здравното заведение."
§ 8. Член 8 се изменя така:
"Чл. 8. (1) Трудово-експертните лекарски комисии са общи и специализирани. Те се създават към държавни здравни заведения със съгласието на министъра на здравеопазването. Той определя профила и броя на специалистите в тях по предложение на медицинските директори на съответните здравни заведения.
(2) Трудовите договори с председателите на ТЕЛК се сключват и се прекратяват от кметовете на съответните общини.
(3) Трудовите договори с членовете на ТЕЛК се сключват и се прекратяват от медицинските директори по предложение на председателите на ТЕЛК при спазване изискванията на Кодекса на труда."
§ 9. Член 9 се изменя така:
"Чл. 9. (1) Централната трудово-експертна лекарска комисия към Министерството на здравеопазването е юридическо лице на бюджетна издръжка и се ръководи от директор. Тя осъществява своята дейност в специализирани състави.
(2) Директорът на ЦТЕЛК и председателите на специализираните състави към нея се назначават от министъра на здравеопазването."
§ 10. Създава се нов чл. 9а:
"Чл. 9а. Организацията и работата на органите по експертиза на трудоспособността се уреждат с наредба на министъра на здравеопазването, съгласувана с министъра на труда и социалните грижи."
§ 11. Член 10 се изменя така:
"Чл. 10. (1) Съгласно чл. 9 и 11 от закона министерствата и другите ведомства, общините, други юридически и физически лица осъществяват дейността си по начин, осигуряващ опазването на жизнената среда от вредно действащи върху здравето на човека биологични, химични, физични и социални фактори с цел осигуряване на здравословни условия за труд, бит и почивка на населението и предотвратяване на заболявания.
(2) Органите, организациите и лицата по ал. 1 провеждат със собствени средства комплексни профилактични мероприятия за:
1. оздравяване и оптимизиране параметрите на работната, учебната и битовата среда и осигуряване на физиологичната организация на труд;
2. опазване на околната среда от замърсяване;
3. подобряване хигиенното състояние на селищата, комунално-битовите обекти, транспорта, промишлеността, заведенията за обществено хранене и търговия с хранителни продукти, учебно-възпитателните, детските и здравните заведения и кабинети;
4. недопускане интензивност на шума над границите на хигиенните норми;
5. осигуряване на безвредна и достатъчна по количество питейна вода;
6. осигуряване на качествени, пълноценни и безвредни хранителни продукти;
7. осигуряване на качествени и безвредни стоки, имащи значение за здравето на населението;
8. осигуряване на оптимални условия за отглеждане, хранене, възпитание, обучение и почивка на децата и учащите се;
9. недопускане, намаляване и ликвидиране на заразните и паразитните болести;
10. укрепване на здравето чрез мерки, насочени към:
а) създаване и развитие на здравни знания, умения и навици у личността, семейството и обществото за формиране на здравословен начин на живот;
б) въздействие върху окръжаващата среда за стимулиране на положителни и премахване на неблагоприятни фактори, влияещи върху начина на живот."
§ 12. Член 11 се изменя така:
"Чл. 11. (1) Министерството на здравеопазването чрез органите на държавния санитарен контрол наблюдава системно факторите на работната, учебната, битовата и околната среда и тяхното влияние върху здравето на населението, оценява и здравния риск и предписва мерки за отстраняване на допуснатите нарушения и отклонения от установените хигиенни норми и изисквания, както и необходимите профилактични мероприятия.
(2) Националните програми за подобряване на здравно-екологичната обстановка в страната се разработват, координират и контролират от Министерството на здравеопазването съвместно с Министерството на околната среда."
§ 13. Член 12 се изменя така:
"Чл. 12. (1) Министерството на здравеопазването чрез органите на държавния санитарен контрол анализира и оценява:
1. общественото здраве по статистическите параметри, отразяващи демографското, физическото, социалното и здравното състояние на населението;
2. влиянието на новите производства и технологии върху здравето на хората.
(2) За предотвратяване на вредните последици по ал. 1 Министерството на здравеопазването предписва профилактични мерки."
§ 14. Създават се нови чл. 12а, 12б, 12в, 12г и 12д:
"Чл. 12а. Министърът на здравеопазването утвърждава:
1. норми, правила и изисквания за всички фактори на околната, работната, учебната и битовата среда, на трудовия и учебния процес;
2. норми и изисквания за качеството и безопасността на храните, питейните води и всички стоки, имащи значение за здравето на населението;
3. норми и режим на здравословно хранене.
§ 15. Член 13 се изменя така:
"Чл. 13. (1) За предотвратяване внасянето, възникването и разпространението на заразни и паразитни болести и за ликвидирането им министърът на здравеопазването определя:
1. групите от населението, подлежащи на задължителни имунизации по чл. 18, ал. 1 от закона, реда и начина на извършването им и медицинските противопоказания за тях;
2. списъка на заразните и паразитните болести, които подлежат на задължително съобщаване, регистрация и отчет;
3. сроковете и начините на изолация при заразните и паразитните болести и профилактичните и противоепидемиологичните мерки, които трябва да се вземат при всяка отделна болест.
(2) Министерството на здравеопазването координира дейността на министерствата и ведомствата, здравните заведения и другите юридически и физически лица за предотвратяване внасянето, възникването и разпространението на заразните и паразитните болести сред населението, както и за тяхното ликвидиране."
§ 16. Член 15 се изменя така:
"Чл. 15. При поява на единични случаи от особено опасни инфекции или при епидемично разпространяване на други заразни заболявания въвеждането на специални условия на работа, обучение и движение на населението и други ограничителни мерки съгласно чл. 16, ал. 2 от закона се извършва:
1. със заповед на кмета на общината по предложение на директора на съответната ХЕИ, когато са засегнати или застрашени отделни населени места в общината или цялата община;
2. със заповед на министъра на здравеопазването, когато са засегнати или застрашени населени места в повече от една община;
3. с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването, когато е засегната или застрашена цялата страна или се изисква съдействието на други министерства и ведомства по отношение на една или повече застрашени или засегнати общини."
§ 17. Член 16 се изменя така:
"Чл. 16. (1) Непосредственото ръководство на държавния санитарен контрол се осъществява от главен държавен санитарен инспектор на Република България.
(2) Министър-председателят по предложение на министъра на здравеопазването определя за главен държавен санитарен инспектор един от заместник-министрите на здравеопазването.
(3) Главният държавен санитарен инспектор определя свои заместници."
§ 18. Член 17 се изменя така:
"Чл. 17. (1) Специализирани органи на държавния санитарен контрол са: управление "Здравна профилактика и държавен санитарен контрол" (УЗПДСК) на Министерството на здравеопазването, Националният институт по лечебните средства (НИЛС), Националният център по радиология и радиационна защита (НЦРРЗ) и хигиенно-епидемиологичните инспекции.
(2) Хигиенно-епидемиологичните инспекции са специализирани здравни заведения за опазване и укрепване на общественото здраве и регионални органи на държавния санитарен контрол. Тяхната дейност и устройство се регламентират с правилник, утвърден от министъра на здравеопазването.
(3) Непосредственото упражняване на държавния санитарен контрол се възлага на длъжностни лица - държавни санитарни инспектори, които се определят от ръководителите на органите по ал. 1.
(4) Главният държавен санитарен инспектор може да възлага и на други здравни заведения и длъжностни лица да извършват държавен санитарен контрол."
§ 19. Член 18 се изменя така:
"Чл. 18. (1) На държавен санитарен контрол подлежат:
1. планирането и изграждането на населените места, обществените заведения и транспортната мрежа;
2. проектирането, строителството, реконструкцията, разширението, въвеждането и спирането от експлоатация на всички видове обекти;
3. създаването и изменението на стандартизационни документи, нормали, технически правила, норми и указания;
4. работната среда, трудовият процес и промените в профила и технологията на производството, които имат значение за здравето на работещите;
5. изпълнението на мерките за предотвратяване на здравния риск от наднормения шум и вибрациите и от замърсяването на атмосферния въздух, водоприемниците и почвата;
6. питейните води;
7. хранителните продукти и напитки, суровините и добавките за тях при тяхното добиване, производство, внос, съхранение, транспорт и реализация, без добива и производството на суровини от животински произход - месо, мляко, риба и яйца;
8. вносът, производството, съхранението, транспортът и търговията с всички стоки, които имат значение за здравето на населението, включително суровините и технологичните добавки за тях;
9. всички видове дейности, свързани с йонизиращи лъчения;
10. производството, вносът, транспортирането, съхранението и прилагането на токсични и силнодействащи вещества, средства за растителна защита, изкуствени торове, растежни регулатори, препарати за ветеринарни и ветеринарномедицинските цели;
11. производството, вносът, транспортирането, съхранението и прилагането на готовите лекарствени и диагностични форми, активните и помощните вещества и опаковъчните материали за тяхното производство, билките и лечебните растения, превързочните, хирургичните, шевните и стоматологичните материали, медицинските стоки, предназначени за еднократна употреба, и такива, влизащи в контакт с тъканите и течностите на човешкия организъм;
12. диагностичните препарати, серумите и ваксините, произвеждани и внасяни за нуждите на здравеопазването;
13. граничните пунктове по отношение на медико-санитарната охрана на страната;
14. дезинфекциите, дезинсекциите и дератизациите и препаратите, произвеждани и внасяни за тях;
15. мерките по ограничаването и ликвидирането на професионалните, заразните и паразитните болести.
(2) Държавният санитарен контрол се осъществява върху всички обекти в страната независимо от тяхната собственост."
§ 20. Член 20 се изменя така:
"Чл. 20. Държавните санитарни инспектори при изпълнение на служебните си задължения са длъжни да пазят в тайна научаваните от тях факти и обстоятелствата, които имат поверителен характер или съставляват тайна, с оглед интересите на физическите и юридическите лица."
§ 21. Раздел II "Ред за извършване на предварителния санитарен контрол" се изменя така:
"Раздел II
Ред за извършване на предварителния санитарен контрол
§ 22. Член 28 се изменя така:
"Чл. 28. (1) Обектите се въвеждат в експлоатация с писмено разрешение на органите на държавния санитарен контрол, ако при изграждането им са спазени установените санитарни норми, правила и изисквания.
(2) Органите на държавния санитарен контрол участват в държавните приемателни комисии съгласно чл. 280 от Кодекса на труда.
(3) Обектите, които не подлежат на приемане от държавните приемателни комисии и имат значение за здравето на населението, се въвеждат в експлоатация след даване на писмено разрешение от органите на държавния санитарен контрол."
§ 23. Член 29 се изменя така:
"Чл. 29. (1) Обектите, в които има технологични линии и/или технически съоръжения, се въвеждат в експлоатация след провеждане на комплексни изпитвания и 72-часови проби при работа в пълна проектна мощност за установяване на съответствие с хигиенните норми и изисквания.
(2) Провеждането на единичните и комплексните изпитвания по ал. 1 се допуска след разрешение от органите на държавния санитарен контрол."
§ 24. Член 30 се изменя така:
"Чл. 30. (1) Не се допуска приемането на обект и въвеждането му в експлоатация, когато при комплексните изпитвания и 72-часовите проби се констатират нарушения на хигиенните норми и правила, водещи до опасност от вредно въздействие върху здравето на хората.
(2) Не се допуска приемането на обекти от държавната приемателна комисия при мотивиран писмен отказ от органите на държавния санитарен контрол."
§ 25. В чл. 33 след думите "хигиенно-епидемиологичната инспекция" се добавя "Националния институт по лекарствените средства и Националния център по радиология и радиационна защита".
§ 26. В чл. 34 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) При явяването си в обекта държавният санитарен инспектор се представя със служебната си карта и извършва проверка в присъствието на ръководителя или на упълномощено от него лице. Когато това не се осигури, той извършва проверката сам."
2. Създава се нова ал. 2:
"(2) Когато санитарният инспектор не бъде допуснат в обекта, той извършва проверката със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи."
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3.
§ 27. Алинея 1 на чл. 35 се изменя така:
"(1) Органите на държавния санитарен контрол имат право да дават предписания за необходимите санитарно-хигиенни мероприятия за обекта."
§ 28. Раздел V "Лабораторни анализи и изследвания" се изменя, както следва:
"Раздел V
Лабораторни анализи и изследвания
§ 29. В заглавието на раздел VI думата "изделия" се заменя със "стоки и лечебни средства и вещества, имащи значение за здравето на населението".
§ 30. В чл. 40 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 след израза "годността на продуктите" се добавя "и другите стоки, лечебните средства и вещества, имащи значение за здравето на населението".
2. Алинеи 2 и 3 се изменят така:
"(2) Когато хранителните продукти и другите стоки, лечебни средства и вещества, имащи значение за здравето на населението, са явно негодни за консумация или употреба и заинтересуваното лице няма възражения по това заключение на държавния санитарен инспектор, лабораторни анализи и изследвания не се извършват.
(3) Когато заинтересуваното лице оспорва заключението по ал. 1, държавният санитарен инспектор е длъжен да вземе проба и да осигури извършването на лабораторни анализи и изследвания."
§ 31. Член 41 се изменя така:
"Чл. 41. Когато държавният санитарен инспектор установи сам или след извършени лабораторни анализи и изследвания, че хранителните продукти и другите стоки, лечебни средства и вещества, имащи значение за здравето на населението, са негодни за консумация или употреба, той предлага на съответния орган по чл. 42 да издаде заповед за тяхното унищожаване или преработка за други цели, а ако стойността им не надвишава 2000 лв., сам предписва това."
§ 32. Член 42 се изменя така:
"Чл. 42. Заповеди за унищожаване или преработване за други цели на хранителни продукти и други стоки, лечебни средства и вещества, имащи значение за здравето на населението, и за забрана за съхраняването или ползването им се издават от:
1. министъра на здравеопазването - за хранителни продукти и стоки, лечебни средства и вещества, имащи значение за здравето на населението, на стойност над 10 000 000 лв.;
2. главния държавен санитарен инспектор - за хранителни продукти и стоки, лечебни средства и вещества, имащи значение за здравето на населението, на стойност от 1 000 000 до 10 000 000 лв.;
3. директорите на ХЕИ, НИЛС и НЦРРЗ - за хранителни продукти, стоки, лечебни средства и вещества, имащи значение за здравето на населението, на стойност от 2000 до 1 000 000 лв."
§ 33. Член 43 се изменя така:
"Чл. 43. (1) Заповедта по чл. 42 се връчва срещу подпис на отговорното лице.
(2) Продуктите и стоките, лечебните средства и веществата, имащи значение за здравето на населението, се унищожават задължително в присъствието на държавен санитарен инспектор.
(3) Когато е разпоредено преработване на продуктите и стоките, лечебните средства и веществата, имащи значение за здравето на населението, отговорното лице е длъжно в 7-дневен срок да представи на съответния орган, издал заповедта по чл. 42, документ за предаването им за преработване."
§ 34. Член 44 се отменя.
§ 35. Член 45 се изменя така:
"Чл. 45. (1) Министърът на здравеопазването, главният държавен санитарен инспектор и директорите на ХЕИ, НИЛС и НЦРРЗ спират със заповеди експлоатацията на обекти или части от тях завинаги или временно, ако органите на държавния санитарен контрол установят нарушения на хигиенните норми и изисквания.
(2) Експлоатацията на обектите се спира незабавно, когато установените нарушения създават непосредствена опасност за живота и здравето на хората, за разпространение на заразни заболявания или за възникване на хранителни отравяния.
(3) При временно спиране на експлоатацията на обектите органите по ал. 1 предписват мерки за отстраняване на нарушенията и срокове за изпълнението им."
§ 36. Член 46 се изменя така:
"Чл. 46. (1) Заповедта по чл. 45, ал. 1 се изпраща до отговорното лице, което е длъжно да я приведе в изпълнение в определения срок.
(2) Когато бъдат изпълнени предписаните мерки по ал. 3 на чл. 45, органът, издал заповедта за спиране експлоатацията на обекта, я отменя с писмена заповед и разрешава възстановяване на дейността на обекта."
§ 37. Член 47 се изменя така:
"Чл. 47. При отказ да се изпълнят разпорежданията на органите на държавния санитарен контрол по чл. 45 те могат да поискат съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи."
§ 38. Раздел VIII "Съдействие при упражняване на държавния санитарен контрол" се изменя така:
"Раздел VIII
Взаимодействие и методическо ръководство за провеждане на държавния санитарен контрол
§ 39. Заглавието на глава четвърта се изменя така:
"Глава четвърта
ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ПРИ ОКАЗВАНЕ НА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ".
§ 40. Член 52 се изменя така:
"Чл. 52. (1) Медицинската помощ на гражданите се оказва от правоспособни медицински специалисти в държавни и частни здравни заведения и кабинети, както и в домовете на болните.
(2) Специализираната и консултативната болнична помощ се оказва от здравни заведения, които отговарят на изискванията, определени с наредба на министъра на здраве-опазването."
§ 41. Създава се нов чл. 52а:
"Чл. 52а. В държавните здравни заведения извън безплатната медицинска помощ, определена в чл. 2, ал. 1 от закона и в чл. 1, ал. 2 от този правилник, се извършват и платени здравни услуги, като получените средства се набират в извънбюджетни сметки на здравните заведения. Условията и редът за извършване на платените здравни услуги, както и за набиране и изразходване на средствата от тях се определят с наредба на министъра на здравеопазването, съгласувана с министъра на финансите."
§ 42. В чл. 53 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "вариола" и "епидемичен" се заличават.
2. Алинея 2 се изменя така:
"(2) На задължителна изолация и лечение в домашна обстановка или в болнично заведение по епидемични, социални и клинични показания подлежат болни от брусница, бактериална дизентерия, епидемичен паротит, колиентерити, лаймска болест, лещенка, ку-треска, салмонелози и скарлатина."
§ 43. Член 53а се изменя така:
"Чл. 53а. (1) Болните от Синдрома на придобитата имунна недостатъчност (СПИН) подлежат на задължително лечение в инфекциозни клиники и отделения по нареждане на медицинския директор на съответното здравно заведение.
(2) Болните от СПИН или носителите на неговия вирус със соматични заболявания се лекуват в здравни заведения по профила на соматичното заболяване. Жени, болни от СПИН или носителки на неговия вирус, на които предстои раждане, гинекологично лечение или аборт, се обслужват в акушеро-гинекологичните звена на здравните заведения.
(3) Здравите носители на вируса на СПИН задължително се диспансеризират от кожно-венерологичните звена, а болните от СПИН и СПИН-свързващ комплекс - от инфекциозните клиники и инфекциозните отделения на здравните заведения.
(4) Здравите носители на вируса на СПИН и болните от СПИН се уведомяват от диспансеризиращия ги лекар за задълженията им да спазват препоръките на здравните органи с цел опазване от заразяване с вируса на СПИН на близките им и други лица."
§ 44. В чл. 57 думите "венерически заболявания" се заменят със "сифилис и гонококция".
§ 45. В чл. 59 думата "гонорея" се заменя с "гонококция".
§ 46. В чл. 60 думите "венерично болни" се заменят с "болни от сифилис и гонококция".
§ 47. В чл. 61 думите "венерически болести" се заменят със "сифилис и гонококция".
§ 48. В ал. 1 на чл. 68 думите "или обществени органи" се заменят с "общински органи".
§ 49. В чл. 69 думите "главният лекар" се заменят с "ръководителят".
§ 50. В ал. 1 на чл. 70 думите "главният лекар" се заменят с "медицинският директор на заведението".
§ 51. В чл. 71 думите "психоневрологично диспансерно звено" се заменят с "държавно или общинско психиатрично заведение".
§ 52. В ал. 1 и 2 на чл. 73 думите "главният лекар" се заменят с "медицинският директор".
§ 53. Член 74 се изменя така:
"Чл. 74. Български граждани, за лечението на които в страната няма достатъчно ефикасни средства, апаратура, методи за лечение и специалисти, може да се изпращат на лечение в чужбина със заповед на министъра на здравеопазването по предложение на централна комисия, назначена от него."
§ 54. Член 75 се изменя така:
"Чл. 75. Предложение за лечение в чужбина до Централната комисия правят профилни комисии, определени от министъра на здраве-опазването."
§ 55. В ал. 1 на чл. 79 думите "в левове" се заличават.
§ 56. В чл. 80 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "лимит за лечение в чужбина по валутния му план" се заменят с "одобряваните за тази цел средства по бюджета на Министерството на здравеопазването за съответната година".
2. Алинея 2 се изменя така:
"(2) При амбулаторно лечение болните получават валута за дневни и квартирни пари в размер, определен в Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, приета с Постановление № 40 на Министерския съвет от 1987 г. (обн., ДВ, бр. 54 от 1987 г.; изм. и доп., бр. 34 от 1990 г., бр. 70 от 1991 г. и бр. 52 от 1992 г.)."
§ 57. Създава се нов чл. 80а:
"Чл. 80а. Лица, които желаят Министерството на здравеопазването служебно да уреди издаването на задгранични паспорти и визи за лечението им в чужбина със собствени или предоставени им от фирми или други организации средства, представят в Централната комисия на Министерството на здравеопазването протокол от ЛКК на здравното заведение, в което се лекуват, молба-декларация и документ за наличните средства. Комисията дава писмено заключение, въз основа на което се изготвя заповед за лечение в чужбина."
§ 58. В ал. 2 на чл. 82 думите "се произнася" се заменят с "уведомява Министерството на здравеопазването".
§ 59. Член 83 се изменя така:
"Чл. 83. (1) Изпратените на лечение в чужбина със средства на Министерството на здравеопазването при завръщането си представят в Централната комисия документ за изразходваните средства, епикриза от лечебното заведение, в което са се лекували, и препоръки за по-нататъшното лечение.
(2) Изпратените на лечение по реда на чл. 80а при завръщането си представят в Централната комисия епикриза от лечебното заведение, в което са се лекували, с препоръки за по-нататъшно лечение."
§ 60. Член 86 се изменя така:
"Чл. 86. Когато българското дипломатическо представителство в чужбина получи искане от здравното заведение, осъществило лечение на български гражданин, за необходимостта от придружител на болния по време на пътуването му за България, то следва да уведоми Министерството на здравеопазването чрез Министерството на външните работи най-малко 10 дни преди изтичане срока на лечение за своевременно заминаване на придружител."
§ 61. Член 87 се изменя така:
"Чл. 87. Нерегистрирани в страната лекарствени средства и храни с лечебни свойства, необходими за амбулаторно лечение, се внасят по ред, определен от министъра на здраве-опазването."
§ 62. Заглавието на раздел IV се изменя така:
"Раздел IV
Лечение на чужди граждани в Република България".
§ 63. В чл. 89 се правят следните изменения:
1. Алинея 2 се отменя.
2. Алинея 3 става ал. 2 и се изменя така:
"(2) Лицата по ал. 1 заплащат лечението си в съответното лечебно заведение по такси за оказаната медицинска помощ, определени от министъра на здравеопазването, и цени за лекарствата, консумативите и храната по тяхната действителна стойност."
§ 64. Член 99 се изменя така:
"Чл. 99. Трудоволечебните стопанства и работилници са в щата и структурата на съответните здравни заведения на бюджетна издръжка."
§ 65. В чл. 100 ал. 2 се отменя, а ал. 1 става чл. 100.
§ 66. Член 101 се отменя.
§ 67. Член 102 се изменя така:
"Чл. 102. Трудоволечебните стопанства и работилници могат да реализират произведената от тях продукция."
§ 68. В чл. 103 изречение второ се отменя.
§ 69. Член 104 се изменя така:
1. В ал. 1 след думите "трудово лечение" се добавя "съгласувано с ръководителя на здравното заведение".
2. Създава се нова ал. 3:
"(3) Болните участват в трудовото лечение с тяхно съгласие, а ако болните са недееспособни - със съгласието на техните настойници или попечители."
§ 70. В чл. 105 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Реализираните приходи от дейността на трудоволечебните стопанства и работилници се набират в специални извънбюджетни сметки на здравните заведения."
2. В ал. 2 последното изречение се заличава.
3. Алинея 3 се отменя.
§ 71. В чл. 106 думите "съгласно Наредбата за работното облекло" се заличават.
§ 72. Член 108 се отменя.
§ 73. Член 109 се изменя така:
"Чл. 109. За организиране на трудовото лечение на болните в трудоволечебните стопанства и работилници се разрешава да се наемат здрави специалисти по съответната трудова дейност."
§ 74. Член 110 се изменя така:
"Чл. 110. Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и социалните грижи съгласувано с Министерството на финансите издават наредба за прилагането на този раздел."
§ 75. Заглавието на раздел VI се изменя така:
"Раздел VI
Медицинско обслужване на работниците и служителите".
§ 76. Член 111 се изменя така:
"Чл. 111. (1) Медицинското обслужване на работниците и служителите се осигурява в здравни заведения и служби, открити от държавни органи и предприятия. Взаимоотношенията между здравните заведения и държавните органи и предприятия се уреждат с договор.
(2) Бюджетни организации и предприятия могат да осигуряват допълнителна медицинска помощ за своите работници и служители и по договор със здравни заведения срещу заплащане."
§ 77. Член 112 се отменя.
§ 78. Глава пета се изменя така:
"Глава пета
КУРОРТНИ РЕСУРСИ И КУРОРТИ
§ 79. В чл. 124 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "и органи" и изразът "като се ползват от съдействието на стопанските и обществените организации" се заличават.
2. В ал. 2 думата "органи" се заменя със "звена".
§ 80. Член 125 се изменя така:
"Чл. 125. (1) За подпомагане на семействата при отглеждане на малките деца за осигуряване нормалното им физическо и психическо развитие в общините се създават постоянни и сезонни детски ясли.
(2) За осъществяване на дейностите по ал. 1 могат да се създават и частни постоянни и сезонни детски ясли по реда на чл. 25в ЗНЗ."
§ 81. Член 126 се изменя така:
"Чл. 126. Министърът на здравеопазването утвърждава правилник за устройството и дейността на детските ясли."
§ 82. Член 127 се изменя така:
"Чл. 127. Търговските дружества, фирми, предприятия и други юридически лица могат да участват в издръжката на яслите по договор със собственика."
§ 83. Член 128 се изменя така:
"Чл. 128. В детските ясли към общините се заплащат такси, определени съгласно Закона за местните данъци и такси, а в частните детски ясли - определени от собственика."
§ 84. Член 129 се отменя.
§ 85. Член 130 се изменя така:
"Чл. 130. (1) Детските кухни и комплексите по детско хранене се организират и издържат от общините. Изискванията, на които трябва да отговарят детските кухни и комплекси и рецептурниците, по които се приготвя храната за деца до 3-годишна възраст, се определят в наредба на министъра на здравеопазването.
(2) Бюджетни организации и предприятия могат да поемат от фондовете си изплащането на част или цялата стойност на храната по ал. 2.
(3) Детските заведения могат да приготвят храна за обяд за деца до 3-годишна възраст, отглеждани в домашна обстановка, по цени за детските кухни."
§ 86. Член 131 се отменя.
§ 87. В чл. 132 ал. 2 се отменя, а ал. 1 става чл. 132.
§ 88. Член 133 се изменя така:
"Чл. 133. Органите на медицинския надзор върху физическата култура, спорта и туризма контролират работата на лечебно-профилактичните заведения, спортните организации, съюзи и клубове, предучилищните и учебните заведения за изпълнение на разпоредбите на закона, които се отнасят до физическата култура, спорта и туризма."
§ 89. В чл. 134 се правят следните изменения:
1. В т. 3 на ал. 1 думите "активно спортуващи граждани" се заменят със "спортисти от спортни клубове, организации и съюзи".
2. В ал. 2 думата "специализираните" се заличава.
3. Алинея 3 се изменя така:
"(3) Медицинският надзор обхваща държавните, общинските и частните физкултурни и спортни терени, зали, басейни и съоръжения. Над тях се упражнява надзор от спортно-медицинските и лечебно-профилактичните заведения и хигиенно-епидемиологичните инспекции."
§ 90. В чл. 135 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думата "организира" се заменя с "провежда" и последното изречение се заличава.
2. Алинея 2 се отменя.
§ 91. Член 136 се изменя така:
"Чл. 136. (1) Организаторите на спортни състезания уведомяват най-малко 3 дни предварително спортно-медицинските заведения, а там, където няма такива - лечебно-профилактичните заведения, за датата, часа и мястото на провежданото състезание.
(2) На спортни състезания с международен, републикански, регионален и градски характер медицинска помощ може да се осигурява само от лекари, завършили успешно квалификационен курс в спортно-медицинско заведение."
§ 92. Член 137 се изменя така:
"Чл. 137. Собствениците на спортни обекти (стадиони, зали, басейни, колодруми, хиподруми, ски- и други спортни съоръжения), на които се провеждат тренировки и спортни състезания, задължително оборудват лекарски кабинет в обекта, като заплащат и разходите за медикаменти за спешна медицинска помощ, необходимите инструменти и консумативи. Кабинетите се ползват от медицински специалисти, които осигуряват медицинска помощ при тренировки и състезания."
§ 93. Член 138 се изменя така:
"Чл. 138. Профилактичните медицински прегледи по чл. 53, ал. 1 от закона се извършват в спортно-медицинските заведения, а където няма такива - в лечебно-профилактичните заведения, при условия и по ред, определени в наредба на министъра на здравеопазването."
§ 94. В чл. 139 думите "физкултурни и туристически" се заменят със "спортни съюзи и организации".
§ 95. Член 140 се изменя така:
"Чл. 140. Въз основа на чл. 51, ал. 2 от закона държавните органи и другите организации са длъжни да съгласуват с Министерството на здравеопазването наредбите, инструкциите и указанията, които издават във връзка с физическото възпитание, спортно-оздравителната, учебно-тренировъчната и състезателната дейност."
§ 96. Точка 5 на чл. 143 се изменя така:
"5. подпомагат психично болните за отпускане на пенсии и социални помощи и уреждат настаняването им при нужда в домове за социални грижи."
§ 97. В чл. 144 думите "председателите на изпълнителните комитети и съответните общински народни съвети" се заменят с "директорите на здравните заведения".
§ 98. В чл. 145 думите "народните съвети, учрежденията и организациите" се заменят с "общините и кметствата".
§ 99. В ал. 1 на чл. 146 изразът "възнаграждение, което страната би платила в полза на здравното заведение, към което е открит кабинетът" се заменя с "юрисконсултско възнаграждение в полза на здравното заведение, към което е открит кабинетът".
§ 100. Член 147 се отменя.
§ 101. Глава девета се изменя така:
"Глава девета
КОНТРОЛ НА ЛЕЧЕБНИТЕ СРЕДСТВА
§ 102. В чл. 159 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 текстът на лекарската клетва се изменя така:
"Като пристъпвам към изпълнението на лекарските си задължения, тържествено обещавам пред своите учители и колеги, пред целия български народ да работя честно и добросъвестно за опазване и укрепване здравето и щастието на всеки човек, на всеки гражданин на България, на цялото човечество.
В своята професионална дейност винаги ще се ръководя от общочовешките принципи и идеали, от хуманизма и всеотдайността на моите предшественици.
В името на моя Бог и моята религия ще лекувам безкористно всички болни, ще се отнасям грижливо и с любов към тях без оглед на тяхната национална, религиозна, политическа и социална принадлежност. Ще ги изследвам цялостно, с високо чувство за отговорност, с такт и умение и винаги ще създавам обстановка на сърдечност, съчувствие и взаимно доверие.
Обещавам да запазя за своите учители уважението и признателността, които им дължа.
И занапред ще изучавам медицинската наука и с всички сили ще съдействам за нейното процъфтяване. Задължавам се да лекувам въз основа на научни медицински знания и с помощта на съвременни лечебни средства до пълното оздравяване на болния. Няма да се отказвам от лечение даже и тогава, когато не е останала никаква надежда за успех, и няма да прекъсна живота на болния дори и да съм помолен да извърша това.
В интерес на болните ще търся съветите на моите колеги по професия и самият аз никога няма да им отказвам помощ и съдействие.
Обещавам да не предприемам без медицински и социални показания изкуствено прекъсване на бременността.
Заклевам се да не давам гласност на сведенията, които болните ми доверяват, освен ако те представляват опасност за обществото и държавата.
Непрестанно ще подобрявам квалификацията и професионалното умение, ще предавам своя опит и знания на сътрудниците и помощниците си, активно ще участвам в повишаването на здравната култура на населението, в профилактиката на заболяванията и в усъвършенстването на здравеопазването.
Аз всякога ще помня своя лекарски дълг и високата си отговорност пред народа и държавата.
Тържествено, свободно и с чест полагам тази клетва и обещавам да и бъда верен до края на живота си!
В името на Бога, на моите уважавани учители и моя обичан народ - заклех се!"
2. В ал. 3 думите "Медицинската академия и медицинския факултет" се заменят с "висшите медицински училища".
§ 103. Член 160 се изменя така:
"Чл. 160. Положилите лекарска клетва са длъжни да проявяват изключителна добросъвестност, медицинска етика, хуманност и висока професионална отговорност при изпълнение на професията си, както и да полагат постоянни грижи за своята квалификация."
Заключителни разпоредби
§ 104. Навсякъде в правилника думите "министъра на народното здраве и социалните грижи", "Министерството на народното здраве и социалните грижи", "МНЗСГ" и "народните съвети" се заменят съответно с "министъра на здравеопазването", "Министерството на здравеопазването", "МЗ" и "общините".
§ 105. Предвидените в постановлението наредби и правилници да бъдат издадени в 3-месечен срок от влизането му в сила.
Чл. 12б. Общините се грижат и отговарят за чистотата и санитарно-хигиенното състояние на населените места.
Чл. 12в. (1) Детските градини, училищата и обслужващите системата на народната просвета звена осигуряват здравно-хигиенни условия за правилно физическо и нервно-психическо развитие, обучение, възпитание, почивка и хранене на децата и учащите се.
(2) Учебните планове и промените в тях за основните и средните учебни заведения се съгласуват предварително с Министерството на здравеопазването по отношение на възрастовите физиологични особености и възможности на учащите се и хигиенните изисквания към учебно-възпитателния процес.
Чл. 12г. (1) Министерството на здравеопазването съвместно с другите държавни органи в рамките на определената им със закон компетентност разрешават и контролират вноса, производството, използването, съхранението, транспортирането и обезвреждането на отровните и силнодействащите вещества, ядрени материали и други източници на йонизиращи лъчения.
(2) Министерството на здравеопазването разрешава и контролира използването на източници на йонизиращи лъчения за медицински цели. Условията и редът за използването на йонизиращи лъчения за медицински цели се уреждат с наредба на министъра на здравеопазването.
(3) Лицата, които внасят, произвеждат, използват, съхраняват и транспортират отровни и силнодействащи вещества и източници на йонизиращи лъчения и отпадъци, носят отговорност за спазване на утвърдените норми и изисквания.
Чл. 12д. Министерството на здравеопазването чрез средствата за масово осведомяване информира населението за резултатите от контрола на факторите, влияещи върху здравето на човека."
Чл. 22. (1) С органите на държавния санитарен контрол се съгласуват:
1. проектите на нормативни актове, норми и стандарти по проектирането и строителството;
2. териториалноустройствените и градоустройствените планове;
3. проектните документации за:
а) обекти в строеж;
б) нови технологични процеси;
в) прототипи на машини, съоръжения, уреди, транспортни средства, оборудване, прибори и работни инструменти;
4. българските държавни стандарти (БДС), отрасловите нормали (ОН), техническите спецификации и технологичните регламенти за хранителни и други стоки, имащи значение за здравето на населението;
5. хранителните продукти и други стоки, които се внасят от чужбина и имат значение за здравето на населението;
6. вносът и производството на лекарствените средства по т. 11 и 12 на ал. 1 от чл. 18;
7. новите химични и биологични вещества, средства и методи за производство на хранителните продукти, стимулатори в растениевъдството и животновъдството, химични и микробни средства за растителна защита, синтетични и биосинтетични материали и други химични и биологични продукти;
8. учебните програми и средствата, с които те се реализират.
(2) Съгласуването по ал. 1 се извършва от управление "Здравна профилактика и държавен санитарен контрол". Съгласуването по т. 2 и по буква "а" на т. 3, когато обектите са от местно значение, се извършва от съответната ХЕИ.
Чл. 23. (1) Териториалноустройствени и градоустройствени планове се съгласуват чрез участието на органите на държавния санитарен контрол в експертните съвети на централните ведомства и на общините, като се предоставя едноседмичен срок за запознаване с проектните материали.
(2) В експертните съвети представителите на държавния санитарен контрол дават заключения за съответствието на разглежданите проектни разработки с хигиенните норми, изисквания и правила, които са задължителни.
Чл. 24. (1) Министърът на здравеопазването определя списъка на стоките, имащи значение за здравето на населението, за чието производство и прилагане се изисква разрешение от органите на държавния санитарен контрол.
(2) Разрешенията по ал. 1 се издават от управление "Здравна профилактика и държавен санитарен контрол" на Министерството на здравеопазването или от упълномощени от главния държавен санитарен инспектор здравни заведения по реда на чл. 17, ал. 1.
(3) Условията и редът за издаване на санитарни разрешения и за провеждане на държавния санитарен контрол върху стоките се определят с наредба на министъра на здраве-опазването.
Чл. 25. (1) Министърът на здравеопазването определя списъците на стоките от внос, имащи значение за здравето на населението, които се допускат в страната след регистрация и издаване на санитарно разрешение.
(2) Условията и редът за извършване на регистрацията, за издаване на разрешителни и за реализация на стоките по ал. 1 се определят с наредба на министъра на здравеопазването.
(3) Органите на митническия контрол допускат внасянето на стоките по ал. 1 след представяне на документ за извършена регистрация и разрешение за внос.
Чл. 26. (1) Органите на държавния санитарен контрол дават разрешения и заключения в писмена форма в срок до 25 дни - за стандартизационните документи, проектите за строителните обекти, нормативните актове и норми по проектиране и строителство, и до 10 дни - за останалите случаи.
(2) Сроковете по ал. 1 започват да текат след представянето на пълния комплект от документи и представяне на допълнителни данни, ако са поискани такива.
(3) В случаите, когато се налагат продължителни проучвания и изследвания по предписание на органите на държавния санитарен контрол, срокът се удължава, за което се уведомяват писмено заинтересуваните лица.
Чл. 27. (1) Органите на държавния санитарен контрол извършват санитарен контрол при изпълнение на строителството.
(2) Когато установят нарушения на хигиенните норми, изисквания и правила, органите на държавния санитарен контрол дават предписания, които са задължителни за инвеститора, проектанта и строителя, а при опасност за вредно въздействие върху здравето на хората спират строителството на обекта."
Чл. 36. (1) Лабораторни анализи и изследвания се извършват по преценка на органите на държавния санитарен контрол в лабораториите на ХЕИ, НИЛС и НЦРРЗ.
(2) Органите на държавния санитарен контрол могат да възлагат анализи и изследвания и на други лаборатории независимо от тяхната ведомствена подчиненост.
(3) Анализите и изследванията се извършват по единни методи съгласно БДС или по методи, утвърдени от министъра на здраве-опазването.
(4) За извършване на лабораторни анализи и изследвания се вземат проби от държавния санитарен инспектор по ред и начин, утвърдени с БДС или с други нормативни документи. Пробата се взема в присъствието на заинтересуваното лице или на негов представител.
Чл. 37. (1) Когато има съмнения, че някои продукти и стоки не са годни за консумация и употреба, за лабораторен анализ се взема двойна проба.
(2) По искане на заинтересуваното лице може да се вземе и тройна проба. Първите две проби се изпращат в лабораториите на ХЕИ, съответно НИЛС или НЦРРЗ, за изследване, а третата проба се съхранява при подходящи условия и отговорно пазене в контролирания обект.
(3) За взетите проби се съставя протокол, подписан от държавния санитарен инспектор, взел пробата, и от заинтересуваното лице или от негов представител.
(4) Пробите се опаковат, пломбират и подпечатват по начин, запазващ оригиналността им.
(5) Когато в лабораторията постъпят двойна или двете проби от тройната, едната се запазва за контролно изследване.
(6) Проби от вода за пиене за текущ санитарен контрол могат да се вземат самостоятелно от органите на държавния санитарен контрол без представител на заинтересуваното лице.
(7) Повторно вземане на проби се допуска при неясни лабораторни резултати и/или при необходимост от разширени изследвания по нареждане на следствените или съдебните органи, на главния държавен санитарен инспектор или на неговите заместници.
Чл. 37а. За резултата от извършеното изследване органът на държавния санитарен контрол изготвя писмено хигиенно заключение, като го връчва на заинтересуваното лице или го изпраща по пощата с обратна разписка.
Чл. 38. (1) В случаите на взета проба по реда на чл. 37 заинтересуваното лице може в срок до два работни дни от получаване на съобщението за резултата от анализа да поиска контролна експертиза. Искането се прави пред УЗПДСК при Министерството на здравеопазването чрез органа, извършил анализа.
(2) Ако след изтичане на срока по ал. 1 не се поиска контролна експертиза, вторите проби се унищожават.
(3) Главният държавен санитарен инспектор или неговите заместници разпореждат извършването на контролна експертиза в специализирани лаборатории на специализирани национални центрове към Министерството на здравеопазването.
(4) При контролната експертиза се извършва изследване на втората проба. При наличие на трета проба тя се изследва успоредно с втората, ако това е поискано от заинтересуваното лице.
(5) По желание на заинтересуваното лице контролният анализ се извършва в присъствието на негов представител.
(6) Заключението от контролната експертиза е окончателно и не подлежи на обжалване.
(7) Собственикът на стоката е отговорен за правилното и съхраняване до получаването на заключението от контролната експертиза.
(8) Когато продуктите (стоките) са поставени под санитарна забрана от органите на държавния санитарен контрол, вземането на проба и извършването на анализи и изследвания от други контролни органи или физически и юридически лица се забранява.
Чл. 39. Когато контролната експертиза потвърди първоначалното заключение на органите на държавния санитарен контрол, лицето, поискало експертизата, заплаща всички разходи по нея."
Чл. 48. Органите на държавния санитарен контрол извършват контрол върху производството на хранителните продукти, върху хранителните продукти от животински произход и върху тяхната реализация.
Чл. 49. Органите на държавния санитарен контрол работят във взаимодействие с другите държавни контролни органи в рамките на определената им от закона компетентност.
Чл. 50. (1) Органите на държавния санитарен контрол са длъжни да уведомяват прокуратурата, когато при проверките установят данни за извършено престъпление, и да изпращат намиращите се при тях доказателствени материали.
(2) Държавните санитарни инспектори могат да предлагат на ръководствата на ведомствата, организациите, учрежденията, фирмите и обектите налагане на дисциплинарни наказания на лицата, нарушили служебните си задължения по изпълнение на разпоредбите на закона и други нормативни актове относно държавния санитарен контрол.
Чл. 51. (1) Органите на държавния санитарен контрол ръководят методически лабораториите към предприятия, ведомства, организации, фирми и др., които извършват санитарноконтролни изследвания.
(2) В изпълнение на функциите си по ал. 1 органите на държавния санитарен контрол дават задължителни указания."
Чл. 113. (1) Курортни ресурси са минералните води, лечебните калища и глини, морските плажове и морската вода в техните граници, както и местностите с благоприятни фактори за почивка, възстановяване, профилактика и лечение.
(2) Министерството на здравеопазването планира, организира и ръководи търсенето и проучването на курортните ресурси със съдействието на общината, на чиято територия се намират.
(3) Геологопроучвателните работи за минерални води и лечебна кал, изграждането на експлоатационни съоръжения - сондажи и каптажи за минерални води, се извършват по утвърден от Министерството на здравеопазването проект.
(4) Геологопроучвателните работи за търсене и проучване на минерални води и лечебна кал се възлагат чрез конкурс при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването.
(5) Изградените проучвателни, експлоатационни и други съоръжения за минерални води и отчетът за извършените геологопроучвателни работи се предават на Министерството на здравеопазването.
Чл. 114. Геологопроучвателните и други организации уведомяват писмено в едномесечен срок Министерството на здравеопазването и съответната община, когато при търсене на други полезни изкопаеми и при други дейности разкрият минерални води.
Чл. 115. (1) Минералните водоизточници, минералните води и лечебните калонаходища не могат да се използват без утвърдени експлоатационни запаси.
(2) Министърът на здравеопазването утвърждава експлоатационните запаси на минералните води и лечебните калонаходища въз основа на докладите на геологопроучвателните и други организации по резултатите от проведените проучвания и оценъчни работи.
Чл. 116. Проучването на наличните курортни ресурси с оглед на лечебно, стопанско и друго използване се организира от Министерството на здравеопазването.
Чл. 117. (1) Минерални води от национално значение са тези, които се използват за балнеолечение, бутилиране в натурално състояние, профилактика и за други цели с оглед задоволяване нуждите на няколко общини или на цялата страна, както и минерални води с уникални качества, произход и условия на формиране.
(2) Минералните води от национално значение се определят от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването.
Чл. 118. (1) Министерството на здравеопазването предоставя безвъзмездно на държавните здравни заведения необходимите им количества минерални води с национално значение и лечебна кал за осъществяване на тяхната лечебна дейност.
(2) Министерството на здравеопазването отдава минералните водоизточници с минерални води с национално значение и лечебните калонаходища, извън тези по ал. 1, и морските плажове възмездно за стопанисване и ползване чрез конкурс при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването.
(3) Приходите от отдаването на минералните водоизточници, лечебните калонаходища и морските плажове се събират в специална извънбюджетна сметка към Министерството на здравеопазването и се разпределят по ред, установен с наредба на министъра на здравеопазването и министъра на финансите.
Чл. 119. (1) Министерството на здравеопазването определя изискванията и дава разрешение за изграждане на водоналивни предприятия.
(2) Министерството на здравеопазването определя изискванията за бутилиране на минерални води в натурално състояние и издава сертификат на бутилираната минерална вода.
Чл. 120. (1) Курортите се подразделят на курорти от национално значение и курорти от местно значение съобразно с качеството и количеството на курортните ресурси, равнището на изградената материална база и инфраструктура, степента на урбанизация, индустриализация и други обществено-икономически фактори.
(2) Курортите от национално значение задоволяват потребностите от почивка, възстановяване, профилактика и лечение на лица от цялата страна, а курортите от местно значение - потребностите преимуществено на определена община.
Чл. 121. Строителството и разкриването на санаториално-курортни комплекси и други почивни домове в курортите се съгласуват с Министерството на здравеопазването.
Чл. 122. (1) Министърът на здравеопазването утвърждава охранителни зони и охранителен режим за опазване на минералните води, лечебните калонаходища, морските плажове и курортите.
(2) В охранителните зони се забраняват, спират или ограничават безусловно дейности на гражданското и промишленото строителство, геологопроучвателни и минни работи, комуникационно, хидроенергийно и хидромелиоративно строителство, дърводобив, нарушение на естествените ландшафтни и релефни условия, замърсявания на въздуха, водите и почвата, както и всички други дейности, които водят до изменение на екологичните, климатичните и санитарно-хигиенните условия, променят и увреждат курортните ресурси, природната среда и курортите.
Чл. 123. Министерството на здравеопазването упражнява специализиран контрол върху проучването, опазването, стопанисването и експлоатацията на минералните води, лечебните калонаходища и морските плажове и върху планирането, изграждането и дейностите в курортите."
Чл. 148. (1) Министерството на здравеопазването чрез НИЛС и ХЕИ извършва предварителен и текущ контрол върху:
1. готовите лекарствени и диагностични форми, активните и помощните вещества, опаковъчните материали и технологиите за тяхното производство;
2. билките и лечебните растения;
3. превързочните, хирургичните шевни и стоматологичните материали;
4. медицинските стоки, предназначени за еднократна употреба, и стоките, влизащи в контакт с тъканите и течностите на човешкия организъм.
(2) Хигиенно-епидемиологичните инспекции упражняват контрол върху получаваните, съхраняваните, приготвяните и отпусканите от аптеките, аптечните складове и галеново-фасовъчните лаборатории лечебни средства по т. 1 - 4 от ал. 1 по ред, определен от министъра на здравеопазването.
(3) Хигиенно-епидемиологичните инспекции могат да извършват и други дейности, свързани с контрола на лечебните средства, със съгласието на НИЛС и при условие, че разполагат с необходимите условия за това.
Чл. 149. Предписанията, указанията и заключенията, издадени от НИЛС и ХЕИ в рамките на тяхната компетентност, отнасящи се до качеството и условията за производство и съхранение на лечебните средства по чл. 148, ал. 1, т. 1 - 4, са задължителни за всички, които се занимават с тяхното производство и снабдяване.
Чл. 150. Контролът върху качеството на лечебните средства по чл. 148 се осъществява чрез проверки на място, оценка на данните от сертификатите за качество, издавани от производителите, или чрез лабораторни анализи и изпитвания.
Чл. 151. (1) Анализите и изпитванията по чл. 150 се извършват по преценка на органите по чл. 148, ал. 1 в техните лаборатории.
(2) Подлежащите на лабораторен контрол лечебни средства се изпитват по методите, посочени в действащата Фармакопея или в съответните стандартизационни документи, утвърдени при регистрацията им.
Чл. 152. (1) Контролните органи вземат проби за извършване на лабораторни анализи и изпитания по ред и начин, определени в действащата Фармакопея, БДС, ОН или други нормативни документи. Пробата се взема в присъствието на заинтересуваното лице или негов представител.
(2) При вземането на проби се прилагат разпоредбите на чл. 37, ал. 1 - 5 и ал. 7.
Чл. 153. Контролните органи дават писмено заключение за резултатите от извършените изпитвания по реда на чл. 37а.
Чл. 154. (1) При оспорване на резултатите от анализите, извършени от ХЕИ, заинтересуваното лице може в срока и по реда на чл. 38, ал. 1 и 2 да поиска контролен анализ.
(2) При оспорване на резултатите от анализите, извършени от НИЛС, заинтересуваното лице прави писмено искане за извършване на контролен анализ до директора на НИЛС в срока по чл. 38, ал. 1. Контролният анализ се извършва от друг състав, определен от директора на НИЛС.
(3) При контролните анализи се прилагат разпоредбите на чл. 38, ал. 3 - 6 и чл. 39.
Чл. 155. (1) При установени данни за влошаване на условията за производство на лечебни средства директорът на НИЛС предлага на министъра на здравеопазването или на главния държавен санитарен инспектор прилагането на мерките по чл. 21, т. 3 от закона.
(2) При установени данни за отклонение от качеството на лечебните средства директорът на НИЛС ги поставя под санитарна възбрана съгласно чл. 22, т. 5 от закона и предлага на министъра на здравеопазването или на главния държавен санитарен инспектор прилагането на мерките по чл. 21, т. 4 от закона.
Чл. 156. При установени данни за отклонение от качеството на лечебните средства, получавани, съхранявани, приготвяни и отпускани от аптеките, аптечните складове и галеново-фасовъчните лаборатории, директорът на съответната ХЕИ ги поставя под санитарна възбрана по чл. 22, т. 5 от закона и прилага мерките по чл. 41, за което уведомява незабавно НИЛС.
Чл. 157. Когато лечебните средства са поставени под санитарна възбрана от контролните органи, се прилага разпоредбата на чл. 39, ал. 3.
Чл. 158. (1) Предприятията производители откриват собствени лаборатории за контрол върху качеството на произвежданите от тях лечебни средства след получаване на разрешение от НИЛС при условия и по ред, определени в наредба на министъра на здравеопазването.
(2) Лабораториите по ал. 1 се контролират от НИЛС."
