Държавен вестник, брой 24 от 21.III

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ

ПОСТАНОВИ:

Чл. 1. (1) Създава Национален съвет по условия на труд към Министерския съвет като постоянен орган за осъществяване на координация, консултации и сътрудничество при разработването и провеждането на политиката за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд.

(2) Националният съвет по условия на труд се състои от по един представител на всяка от организациите на работниците и служителите и на работодателите, признати за представителни, и от равен на тях брой представители, определени от Министерския съвет. В броя на представителите, определени от Министерския съвет, се включват представители на държавните органи, на които е възложен контрол върху условията на труд, както и представител на Националния осигурителен институт.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2000 г.) Председател на Националния съвет по условия на труд е министърът на труда и социалната политика.

(4) Представителите на организациите на работниците и служителите и на работодателите, участващи в Националния съвет по условия на труд, определят от своя състав двама заместник-председатели на съвета.

(5) Организацията на дейността, техническото и административното обслужване на Националния съвет по условия на труд се осъществява от секретар.

(6) Членовете на Националния съвет по условия на труд приемат правилник за работата на съвета.

Чл. 2. Националният съвет по условия на труд:

1. обсъжда състоянието на условията на труд и предлага мерки за подобряването им;

2. обсъжда и изразява становища по проекти на нормативни актове по въпросите на условията на труд и прави предложения за изменението и допълнението им;

3. взема решения за създаване на отраслови и браншови структури за тристранно сътрудничество по условията на труд и определя състава, функциите и задачите им;

4. създава помощни органи към съвета за решаване на специфични въпроси;

5. координира дейността на органите, на които е възложено упражняването на контрол в областта на условията на труд;

6. проучва и популяризира наш и чужд опит, организира национални конкурси, семинари, акции и други форми за стимулиране на дейността;

7. възлага чрез конкурс проучването и разработването на проекти за решаване на национално значими и други важни проблеми по условията на труд.

Чл. 3. (1) В търговските дружества и в другите предприятия и организации с повече от 50 работници и служители до 15 април 1997 г. да се учредят комитети по условия на труд. В състава на комитета се включват равен брой представители на работниците и на служителите и представители на работодателя, но общо не повече от 10 души.

(2) Представителите на работниците и на служителите се избират по реда на чл. 6 от Кодекса на труда.

(3) Кандидатурите за представители на работниците и на служителите се издигат от синдикалните организации в предприятието и от нечленуващите в тях работници и служители.

(4) Мандатът на представителите на работниците и на служителите е 4-годишен, като предсрочното му прекратяване може да се поиска най-малко от една трета от общия брой на работниците и на служителите в предприятието и се приема с мнозинство повече от две трети от членовете на общото събрание.

(5) Председател на Комитета по условия на труд е работодателят, а заместник-председател е представител на работниците и служителите.

(6) В състава на Комитета по условия на труд като представители на работодателя се включват длъжностните лица по безопасността на труда и лекар от службата по трудова медицина, а ако такава не е изградена - лекарят, осигуряващ медицинското обслужване по месторабота.

(7) В работата на комитета могат да бъдат привличани и външни експерти и представители на контролните органи.

Чл. 4. (1) В търговските дружества и в другите предприятия и организации с по-малко от 50 работници и служители, както и в отделните структурни звена на дружествата, предприятията и организациите по чл. 3, ал. 1 до 15 април 1997 г. да се изградят групи по условия на труд.

(2) Групата по условия на труд се състои от работодателя или ръководителя на съответното структурно звено и от един представител на работниците.

(3) Представителите на работниците се избират по реда, определен в чл. 3, ал. 2 и 3, като мандатът им се определя от общото събрание.

(4) В дружествата, предприятията и организациите с голям числен състав, сложна структура и териториална разпокъсаност могат да бъдат изграждани освен комитети на равнище предприятие и комитети към съответните структурни звена.

Чл. 5. Комитетите и групите по условия на труд:

1. ежемесечно обсъждат цялостната дейност по осигуряване на безопасността и здравето на работещите и приемат мерки за подобряването й;

2. обсъждат резултатите от оценката на професионалния риск и анализите на здравното състояние на работещите, докладите на специализираните служби по безопасност на труда и трудова медицина и други въпроси по осигуряване на безопасността и опазване здравето на работниците и служителите;

3. обсъждат планираните промени в технологията, организацията на труда и работните места и предлагат решения за осигуряване на безопасността и опазване здравето на работниците и служителите;

4. могат да извършват проверки по спазване на изискванията за безопасен и здравословен труд;

5. следят състоянието на трудовия травматизъм и професионалната заболяемост;

6. участват в разработването на програми за информиране и обучение на работещите по проблемите на безопасните и здравословни условия на труд.

Чл. 6. (1) Представителите на работниците и служителите имат право:

1. на обучение по правилата и изискванията за безопасен и здравословен труд; обучението се провежда в едномесечен срок след избирането им с продължителност не по-малка от 30 часа;

2. на достъп до наличната информация относно условията на труд, анализите на трудовия травматизъм и професионалната заболяемост, констатациите и предписанията на контролните органи;

3. да изискват от работодателя да предприема необходимите мерки и да правят предложения за отстраняване на опасностите или за временното ограничаване на риска за безопасността и здравето;

4. да се обръщат към контролните органи, ако преценят, че взетите от работодателя мерки не са достатъчни да гарантират безопасността и здравето на работещите;

5. да участват в проверките, извършвани от контролните органи.

(2) Работодателят осигурява на представителите на работниците и на служителите необходимите условия и средства за изпълнение на техните права и функции, както и съответното обучение и квалификация, което се провежда в рамките на работното време.

(3) Времето, през което представителите на работниците и на служителите са упражнявали функциите си по въпросите на безопасността и здравословните условия на труд, се включва в работното време, без това да се отразява на размера на трудовото им възнаграждение.

Чл. 7. Комитетите и групите по условия на труд работят в тясна връзка със специализираните служби и отдели на предприятието, които имат отношение към създаването и осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд.