Държавен вестник, брой 24 от 21.III

Отменено с § 1 от Постановление № 184 на Министерския съвет от 3 май 1997 г. за отменяне на Постановление № 101 на Министерския съвет от 1997 г. за компенсиране на парични обезщетения, изплащани от Държавното обществено осигуряване - ДВ, бр. 37 от 9 май 1997 г., в сила от 01.05.1997 г.

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ

ПОСТАНОВИ:

Член единствен. (1) От 1 февруари 1997 г. паричните обезщетения за временна нетрудоспособност, бременност и раждане и при трудоустрояване се компенсират, като:

1. (Изм. - ДВ, бр. 34 от 1997 г., в сила от 1 февруари 1997 г.) минималната месечна работна заплата за страната за месеца, за който се изплаща паричното обезщетение, се умножава с индивидуалния коефициент на осигуреното лице;

2. от получената сума по т. 1 се определя размерът на паричното обезщетение в процентите по Кодекса на труда от 1951 г.

(2) Индивидуалният коефициент се изчислява от съотношението между полученото възнаграждение, но не повече от 120 на сто от основната заплата на работника и не повече от основната заплата на останалите категории персонал за месеца, предхождащ месеца на настъпване на нетрудоспособността, началото на отпуска за бременност и раждане или на трудоустрояването, и минималната месечна работна заплата за страната за същия месец.

(3) Индивидуалният коефициент за лицата, които се осигуряват само за своя сметка за всички осигурителни случаи, без трудова злополука и професионално заболяване, както и за лицата, работещи без трудово правоотношение, които са осигурени за всички осигурителни случаи, се изчислява от съотношението между осигурителния доход, върху който са внесени осигурителните вноски, и минималната месечна работна заплата за страната за месеца, предхождащ месеца на временната нетрудоспособност или издаването на болничен лист за бременност и раждане.

(4) В случаите, когато паричното обезщетение е определено по чл. 65 от Правилника за прилагане на дял III от Кодекса на труда от 1951 г. (обн., Изв., бр. 30 от 1958 г.; изм. и доп., бр. 21 и 47 от 1959 г., бр. 59 от 1962 г.; ДВ, бр. 24, 36 и 99 от 1963 г., бр. 49 от 1964 г., бр. 1, 58, 90 и 99 от 1965 г., бр. 15 от 1968 г., бр. 14 от 1969 г., бр. 19 от 1972 г.; Разпореждане № 141 на Бюрото на Министерския съвет от 1972 г.; ДВ, бр. 59 и 67 от 1973 г., бр. 37 и 59 от 1975 г., бр. 59 от 1977 г., бр. 42 от 1980 г., бр. 21 и 101 от 1981 г., бр. 33 от 1982 г., бр. 61 от 1984 г., бр. 6 от 1987 г., бр. 59 и 70 от 1989 г., бр. 58 от 1992 г., бр. 5 и 85 от 1993 г., бр. 103 от 1996 г. и бр. 18 от 1997 г.), индивидуалният коефициент се изчислява от съотношението между основната заплата към датата на настъпване на нетрудоспособността и минималната месечна работна заплата за страната.

(5) (Нова - ДВ, бр. 34 от 1997 г.) След 31 март 1997 г. сумата по ал. 1, от която се изчисляват паричните обезщетения за временна нетрудоспособност, бременност и раждане и при трудоустрояване, не може да надхвърля осемкратния размер на минималната работна заплата за страната за месеца, за който се изплаща обезщетението.