Държавен вестник, брой 125 от 29.XII

Отменено с параграф единствен от заключителната разпоредба на Постановление № 28 на Министерския съвет от 7 февруари 2003 г. за приемане на Наредба за условията, на които трябва да отговарят инвестиционните проекти, финансирани с държавни заеми, и проектите, кандидатстващи за финансиране с държавна гаранция, и за реда за тяхното разглеждане - ДВ, бр. 15 от 14 февруари 2003 г.

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ

ПОСТАНОВИ:

Чл. 1. (Доп. - ДВ, бр. 71 от 1999 г.) Договорите за вътрешни и външни заеми на министерства и други ведомства, на общини, както и на държавни предприятия и банки не се гарантират от Република България и задълженията по тях, включително и за бъдещи периоди, не се поемат от държавата освен в случаите, когато по установения ред е дадено съгласие от Народното събрание за сключване на гаранционно споразумение по заема и то е ратифицирано със закон.

Чл. 2. (Доп. - ДВ, бр. 71 от 1999 г.) Министърът на финансите съвместно с другите компетентни органи, упълномощени по установения ред, представлява Република България в преговорите, свързани с вътрешни и външни заеми и с държавни гаранции по тях.

Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2000 г.) Когато договорите за външен заем или гаранционно споразумение са ратифицирани от Народното събрание, министърът на правосъдието изготвя юридическо становище за факта на ратификацията, което служи като уведомление на кредиторите.

Чл. 4. (Нов - ДВ, бр. 101 от 1998 г.) Предоставянето на държавни гаранции по кредитни споразумения с външни и вътрешни кредитори може да се извършва само след съгласието на Народното събрание по предложение на Министерския съвет.

Чл. 5. (Нов - ДВ, бр. 101 от 1998 г.) Министерският съвет разглежда исканията за предоставяне на държавна гаранция за кредитни споразумения за проекти, отговарящи на следните изисквания:

1. проектът да е в сферата на структуроопределящите отрасли на икономиката или да е залегнал в инвестиционна програма, одобрена от Министерския съвет;

2. искането да е придружено от проект за кредитно споразумение и от анализ на очакваните резултати върху икономиката на страната, опазването на околната среда и доказана финансова възможност за погасяване на заема;

3. лицето, кандидатстващо за държавна гаранция, да е с доказана стопанска репутация и с положителни показатели за рентабилност, ефективност, ликвидност, степен на задлъжнялост, капиталова адекватност и липса на просрочие при обслужването на съществуващи заеми и други задължения;

4. да има обезпечение съгласно обичайната банкова практика и застраховка на имуществото.

Чл. 6. (Нов - ДВ, бр. 101 от 1998 г.) При необходимост министърът, внасящ в Министерския съвет предложението за предоставяне на държавна гаранция, може да изиска допълнителна информация, свързана с изискванията по чл. 5, както и за намеренията на кредитополучателя по отношение на проекта, становища на неговите клиенти и на обслужващите го банки.

Чл. 7. (Нов - ДВ, бр. 101 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 71 от 1999 г.) (1) Предложенията за сключване на договори за вътрешни и външни заеми на министерства и други ведомства и на общини, както и за издаване на държавни гаранции по тях подлежат на одобряване в рамките на бюджетната процедура и се включват в разчетите на държавния бюджет за следващата финансова година.

(2) В проекта на бюджет за следващата финансова година Министерският съвет включва списък на одобрените по ал. 1 предложения.

Чл. 8. (Нов - ДВ, бр. 101 от 1998 г.) Държавната гаранция може да се реализира само при условие, че титулярят на вземането е предприел необходимите мерки и действия за събиране от кредитополучателя на гарантирания от държавата кредит.

Чл. 9. (Нов - ДВ, бр. 101 от 1998 г.) В Министерството на финансите се води регистър за предоставените държавни гаранции по ред, определен от министъра на финансите.