НАРЕДБА ЗА СТОПАНИСВАНЕ НА ДИВЕЧА В НР БЪЛГАРИЯ
НАРЕДБА ЗА СТОПАНИСВАНЕ НА ДИВЕЧА В НР БЪЛГАРИЯ
§ 1. Под стопанисване на дивеча трябва да се разбира система ловно-стопански мероприятия, които създават условия за съществуването, размножаването и използуването на дивеча.
§ 2. Обект на стопанисване е всичкия полезен дивеч, предмет на лова и този под ограничено ловуване, изброен в § 2 от правилника за приложение на закона за лова.
§ 3. За провеждане мероприятията по стопанисване на дивеча в Н. Р. България територията на страната се разделя на следните дивечовъдни места:
1. Ловни станции
2. Ловни развъдници
3. Ловни стопанства
4. Свободни места за ловуване на прелетен дивеч - предимно блатен.
§ 4. Ловните станции са дивечовъдни места, които се уреждат от Министерството на горите - Отделение лов.
§ 5. В района на всяко ловно-рибарско дружество се обособява най-малко един ловен развъдник, с площ не по-малко от 15.000 декари за дребен и 25.000 декара за едър полезен дивеч. Цялата площ се разделя на ловни стопанства.
Забележка: От ловните стопанства се изключват езерата, блатата, поречията на пълноводните реки и крайбрежието на Черно море, със свободна ивица до 300 метра от брега, където се ловува на блатен дивеч през целия ловен сезон, без писмени разрешения.
§ 6. Ловните стопанства се образуват по ловни дружини, като площта на всяко отделно стопанство да бъде най-малко 15.000 декара за дребен и най-малко 20.000 декара за едър полезен дивеч. По-малките площи от 15.000 декара, да се включат в съседните ловни стопанства, а тези над 60.000 декара да се разпределят на две и повече стопанства.
§ 7. Дивечовъдните и свободни места за ловуване се определят с протокол от комисия в състав: районния инспектор по лова, директора на съответното държавно горско стопанство (началник секции у. п. з.) и представителя на съответното ловно-рибарско дружество. Протоколите на комисията да се представят за утвърждаване в Министерството на горите до 1 септември.
Забележка: а) в обособените ловни стопанства за едър полезен дивеч се допуска ловуването и на дребен полезен дивеч само през времето, когато е разрешено ловуването на едър полезен дивеч, до изчерпването на предвидения за убиване дивеч по плана; б) предназначението на дивечовъдните места и обзавеждането им е указано в § § 11 и 12 от правилника за приложение на закона за лова.
§ 8. За граници на дивечовъдните места да служат ясно очертаните естествени линии: била, реки, дерета, шосета, рътлини, ж. п. линии и др., без оглед на това, че може да бъде включена или изключена известна част от землището на друго село.
§ 9. За обособените ловни станции, развъдници и ловни стопанства се изготвя отделен годишен ловно-стопански план от Отделението за лова при Министерството на горите, или директорите на съответните горски стопанства (началник секции у. п. з.) с помощта на представител на съответното ловно-рибарско дружество. Плановете се утвърждават от районния инспектор по лова най-късно до 15 ноември на предходната година.
Министерството на горите - Отделение лов, изготвя цялостен годишен ловно-стопански план, който се свежда по районните инспекции, а последните го свеждат до директорите на държавните горски стопанства (началник секции у. п. з.) и у ловно-рибарските дружества, за изпълнение.
Забележка: За 1950 год. ловно-стопанските планове да се представят за утвърждение до 15 септември.
§ 10. Годишните ловно-стопански планове се състоят от две части:
I. Обща част
1. Общо описание:
а) граници, надморска височина, конфигурация, изложение, хидрография, климат, почва, тревна растителност и горска растителност; залесени пасбищни, земеделски и други площи в хектари;
б) какви видове и количество дивеч е имало в миналото и сега и кой вид е преобладавал;
в) определяне на дивеча, който ще се отглежда за в бъдеще;
г) определяне максималното количество дивеч, който може да се развъжда в дадено място, без вреда за земеделските и други култури.
2. Ловно-стопански мероприятия:
а) ограничаване на дивечовъдните места с трайни знаци (надписи, табели и др.) да се извършва от съответното ловно-рибарско дружество. Да се изготвят скици за съответните места от директорите на горските стопанства (началник секции у. п. з.);
б) построяване на хранилища, заслони, навеси, солища, калища и др.;
в) подобряване естествените условия за хранене чрез залесяване с подходящи храсталачни и дървесни видове; внасяне подходящи тревни семена в пасищата; разораване на голи площи и засяване с фуражни храни - овес, царевица, фий, картофи, земни ябълки, слънчоглед, люцерна, рапица и пр. В широколистните гори да се внасят, чрез залесяване на иглолистни групи, дървесни видове, които да запазват дивеча от силни ветрове, снегове, студ и пр.;
г) събиране и набавяне храни за зимно подхранване на дивеча - листников фураж, сено, желъд, кръмно цвекло, картофи, разни плодове и пр.;
д) вземане мерки за изтребване на вредния дивеч;
е) построяване наблюдателници на подходящи места, прекарване пътеки за движението на дивеча и пр.;
ж) направа капани и огради за улавяне и разселване на дивеча;
з) построяване на необходимите сгради, клетки, навеси и набавяне уреди и приспособления за изкуствено отглеждане на дивеча;
и) построяване на хижи, землянки и други жилищни помещения за персонала, който отглежда и пази дивеча;
к) предвиждане на необходимите суми за първите пет години и разпределението им за всяка година.
II. Специална част
1. Наименование, вид, местонахождение и граници на ловното стопанство.
2. Площ в хектари.
3. Вид и количество на наличния дивеч.
4. Вид и количество на дивеча, предвиден за убиване.
5. Убит дивеч през текущата година по вид и количество.
При определяне вида и количеството на дивеча за убиване и улавяне да се изхожда от следните основни начала:
а) да се осигурява нормален запас от дивеч в даденото ловно стопанство при норма на 1.000 дек. да има 2 елена, 4 сърни, 10 заяка, 20 яребици, 20 кеклика, 20 фазана;
б) да се има предвид, че средният годишен прираст за кошута и сърна е по един приплод; за зайкиня - по 4 приплода; за яребици, кеклици и фазани - по 10 приплода.
§ 11. Във всяко горско стопанство да се въвежда книга за дивеча по даден образец от Отделението за лова при Министерството на горите.
§ 12. Ловуването в ловните стопанства да става по утвърдените годишни ловно-стопански планове и с писмено разрешение от специални кочани, които кочани да се заверяват от районния инспектор по лова.
§ 13. В разрешението за ловуване да се вписва датата и мястото на ловуването, а така също вида и броя на дивеча, за който се дава разрешение. Същите се издават от определени лица или техни заместници, натоварени със заповед от районния инспектор по лова. За такива ще бъдат определяни горски и ловни надзиратели (милиционери) или ловци, посочени от ръководствата на дружествата, но произхождащи от самите дружини.
§ 14. Писмените разрешения се издават най-много два дни преди деня на ловуването. Убитият по вид и количество дивеч, включително прелетния и вреден, се вписва в писменото разрешение, като се връща на местоиздаването най-късно 4 дни от деня на ловуването.
§ 15. Забранява се ловуването на разстояние до 200 метра от границите на ловните станции, развъдници и ловни стопанства, за които ловецът няма писмено разрешение. Нарушителите се глобяват по чл. 30, т. "б", от Закона за лова.
§ 16. Ловец, който в продължение на 4 дни от датата на ловуването не върне писменото разрешение за ловуване в местоиздаването, с вписано количеството и вида на убития полезен и вреден дивеч, се лишава от ловуване за една година и това стопанство и се наказва по чл. 36 от закона за лова. Дивечът по издаденото писмено разрешение се смята за убит и се нанася в книгата за убития дивеч. Писменото разрешение се връща и в случай, че не е убит дивеч.
§ 17. Лицето, което издава писмените разрешения за ловуване, ако превиши предвиденото за убиване количество дивеч от плана, се наказва по чл. 28 от закона за лова.
§ 18. Лицето, натоварено с издаването на писмените разрешения за ловуване, е длъжно да ги издава без предпочитание на всички ловци от Републиката до изчерпване количеството дивеч, предвиден за убиване, като неспазилите горното се наказват дисциплинарно с глоба от 500 до 2.000 лв.
§ 19. Лицето, натоварено с издаването на писмените разрешения е длъжно към първо число на всеки месец да дава сведения за вида и броя на убития и останалия за убиване дивеч пред директора на държавното горско стопанство.
Забележка: а) ловуването на прелетен и вреден дивеч в ловните стопанства, до откриване сезона за лова на дивеча, предмет на стопанисване, да става без писмени разрешения; б) разрешенията за убиване на сърни, глухари, диви свини, белки и златки, да се издават само от директорите на горските стопанства (началник секции у. п. з.).
§ 20. След изтичане на срока на годишния ловно-стопански план натовареното лице е длъжно в десетдневен срок да представи кочаните и върнатите от ловците писмени разрешения, ведно с обобщени сведения за убития дивеч, на съответния директор на горското стопанство или (началник секции у. п. з.), а те ги изпращат на районния инспектор по лова.
§ 21. За всички нарушения, извършени по наредбата за стопанисването на дивеча, освен наказанията, предвидени в закона за лова, се налагат наказания и от ловно-рибарските дружества, съгласно устава на НЛРС.
§ 22. За всички останали случаи, неупоменати в настоящата наредба, важат - законът за лова, правилникът за приложението му, наредбата за стопанисването на дивеча и дивечовъдните места.
§ 23. Изпълнението и провеждането на настоящата наредба се възлага на органите на Министерството на горите - Отделение лов и дивечовъдство и всички служители полова и горите в страната, при прякото съдействие на НЛРС, ловно-рибарските дружества и дружини.
§ 24. Наредбата да се приложи още през 1950 година в Сталински, Коларовградски и Русенски окръзи, а в следващите 3 години да се въведе и в останалите окръзи. До въвеждането на новия начин за стопанисване на дивеча, същият да се стопанисва по досегашния начин.
